Сценарият ви е познат: всяка вечер се заричате да се събудите по-рано. За целта нагласяте часовника така, че да спите точно 8 часа. Интернет обаче има други планове...

И така се осъзнавате някъде към полунощ, а все още остава необходимостта да се събудите рано-рано на следващия ден.

В този момент си мислите: копчето на будилника е най-добрият ми приятел.

Дан Аръли е учен, работещ в сферата на поведенческата психология. Той смята, че натискането на копчето на будилника не просто пречи на сутрешния ритуал по събуждането, но също така прави самото ставане по-трудно.

По думите на Дан човешкият организъм е естествено предразположен към едно простично правило: щом алармата зазвъни, ставай!

Когато правите точно това, тялото се научава да свързва алармата с акта на ставане от леглото, което прави самия процес по-лесен.

Самото натискане на бутона нарушава тази ментална връзка.

Впоследствие тялото ни получава объркващо съобщение: понякога чуваме алармата и ставаме, друг път я чуваме и оставаме да се излежаваме още 10 минути, в третия случай лежим дори 20 минути и т.н.

Постоянното натискане на копчето на будилника, давайки си още 5-10 минути сън, пречи на наспиването на човека и освен това не е продуктивно.

За да не се налага да измисляте сутрин извинение за поредното натискане на копчето, предлагаме следното: вечерно време дръжте телефона си далеч от леглото. Така ще успеете да си набавите нужната доза сън – 7-9 часа.