В Дубай ще бутилират вода от пустинен въздух
Арабската пустиня не изглежда като най-идеалния източник за производство на питейна вода.
Базирана в щата Аризона компания обаче ще прави точно това, което може би е първото начинание по рода си.
Вместо да пробива кладенци или да пречиства вода, тя ще улавя влагата от въздуха, за да произвежда бутилирана вода в завод на 20 километра от Дубай.
Компанията Zero Mass Water ще използва енергия от възобновяеми източници вместо изкопаемите горива, които захранват многото съоръжения за обезсоляване на вода в Дубай и в останалата част от Обединените арабски емирства.
Проектът може да предложи модел за други изпитващи затруднение с водата нации за производство на вода по един по-устойчив начин и дори да подпомогне селското стопанство, с което пък ще се подобри продоволствената сигурност.
„Бутилиращият завод използва слънчева енергия, бутилките, които използваме, могат да се рециклират, а капачките са природосъобразни,” казва Самуила Хан, генерален мениджър на IBV - компания от ОАЕ, която ще купува водата. Капачките ще се произвеждат от бамбук, според него.
Добиването на вода от въздуха се използва и на други места, но дейността на Zero Mass изпъква заради мащабите и намерението да бутилира водата, казва пред Bloomberg Роланд Уалгрен, директор на консултантската компания Atmoswater Research.
Zero Mass няма да може да конкурира скоро установените на пазара производители на вода. Тя първоначално ще произвежда едва до 2.3 млн. литра годишно, което се равнява приблизително на обема на басейн с олимпийски размери.
Технологията все още е много по-скъпа, в сравнение с обезсоляването на същото количество вода. Така че водата на Zero Mass ще бъде в същата категория като вноските скъпи марки, като Evian и Fiji, казва Хан. Те се продават в ОАЕ на цена от около 10 дирхама (2.72 долара) за литър.
Съоръжението на Zero Mass в момента се строи. IBV, която е собственост на Бути Бин Мактум Бин Джума Ал Мактум - член на кралското семейство на Дубай, ще продава водата в стъклени бутилки на хотели и други купувачи на едро, според Хан.
Заводът ще започне работа с 1 250 хидропанела, всеки от които струва 2 500, като планът е техният брой да достигне близо 10 000. Правоъгълните кутии, които са с размери около 2.4 на 1.2 метра, абсорбират водни пари и ги превръщат във вода посредством слънчевата енергия.
Те могат да работят почти навсякъде, където свети слънцето, но горещият и влажен климат на Дубай превръща емирството в предпочитано място за подобна дейност, според Коуди Фрийсен, основател на Zero Mass.
Хидропанели са използвани и преди в ОАЕ, макар и в много по-малки мащаби, в пустинни лагери за туристи и в някои домове, според Zero Mass.
Следващата граница е селското стопанство, смята Фрийсен, който също така е преподавател по инженерни науки в държавния университет на Аризона.
Страните от персийския залив искат да ограничат зависимостта си от вноса на храни, особено след като пандемията от коронавирус наруши световните вериги на доставките.
Този месец ОАЕ внесе 4 500 млечни крави от Уругвай, за да повиши производството на мляко. Страната също така се опитва да отглежда ориз, като успехът на това начинание до голяма степен ще зависи от използването на устойчиви количества вода.
“Следва производството на вода за отглеждането на домати и други неща, така че икономиката да не губи пари и разходи за транспортни средства за закупуването на храни,” казва Фрийсен.
Селското стопанство, в което се използва вода от въздуха, „може да е икономически оправдано в подходящия климат, а ОАЕ е в подходящата климатична зона,” според консултанта Уалгрен.
Водата, добита от въздуха, е подходяща за селско стопанство само в затворена среда, като например складове, казва той. В ОАЕ броят на компаниите, които отглеждат зеленчуци и подправки чрез хидропонни напоителни системи и други методи на закрито, които потребяват много по-малко вода от конвенционалното селско стопанство, се увеличи значително в последните години.
“При хидропонните системи огромно предимство е да се използва много чиста вода,” казва Уалгрен. “Ако използваш обезсолена вода, все още има доста значителен солен компонент, което може да навреди на растенията.”