1576 лв. е задължението с което държавата е натоварила всеки българин, изчисли вестник "24 часа". Към май 2012 г. има натрупан номинален държавен дълг от 11.6 млрд. лв.

Ако от общата сметка, направена при 7.36 млн. българи, извадим 2.2 млн. пенсионери и 1.2 млн. деца, дългът на работещия човек става 3902 лв.

Българинът обаче се оказва много по-добре от повечето европейци. Общият дълг на държавите от еврозоната гони 8 трлн. евро, или 87.4% от съвкупния брутен вътрешен продукт, произвеждан в тази общност.

За сравнение, всеки гражданин на Германия е с дълг от 60 357 долара, на един грък се падат по 51 916 долара, на всеки италианец - 42 267 долара, на американец - 45 302 долара, а на един унгарец - 22 650 долара.

Оказва се, че дългът на българина, който от негово име, а и за негова сметка, е натрупала държавата, е около 6 пъти по-малък от средната му задлъжнялост към банки и финансови институции.

Последният банков анализ изчисли, че средното задължение на българин с кредит е 7180 лв. По данни на НАП пък средно годишно хората у нас си разменят по милиард лева като приятелски заеми.

Средният размер на тези кредити е 2000 лв., според данни от данъчните декларации.

За последните 3 години, до края на 2011 г., държавният дълг на България се е увеличил с 2.81 млрд. лв. Причината е, че правителството търси допълнително финансиране, най-често чрез продажбата на държавни облигации, за да се покриват бюджетните дефицити.

Те пък се трупат, защото държавата харчи повече, отколкото събира. За първи път от три години едва през 2012 г. хазната ни излезе на плюс.

Общите бюджетни дефицити от 2009 до 2011 г. са 6.73 млрд. лв. - съответно 2.96 млрд., 2.2 млрд. и 1.58 млрд.

Пак в последните 3 години вътрешният дълг расте по-бързо от външния и вече е 41% от общия. Външният намалява средно с 8.9% на година.

България е сред държавите с най-нисък процент на общия дълг към брутния вътрешен продукт - 14.8 на сто.

През 2012 г. работещите българи трябва да произведат стоки и услуги за 76.6 млрд. лв. Толкова е заложеният брутен продукт в бюджета за гази година.

Всички дългови плащания са разсрочени във времето - някои от тях имат падежи тази година, а други - след 2017 г.

След успешната емисия еврооблигации бюджетът ще дава за такива плащания с 62 млн. лв. по-малко годишно през следващите пет години.

Защо е добре задлъжнялостта спрямо БВП да е ниска?

Пряко следствие от по-ниската задлъжнялост е както при всеки семеен бюджет- ако имате повече пари и по-малки вноски по заеми, остават повече за други разходи.

Същото е и с държавата, която, ако успее да намали вноските по дълга си, пренасочва спестените пари към здравеопазване, образование или социални плащания, например.

Втората причина е, че рейтинговите агенции следят внимателно задлъжнялостта на всяка държава и синтезират оценката си в кредитния й рейтинг.

Той пък, на свой ред, е важен за инвеститорите, които предпочитат да насочват финансовите си ресурси главно към държави с по-ниска задлъжнялост. Те възприемат ниската задлъжнялост като гаранция за сигурността на техните инвестиции и като възможност за по-висок ръст на икономиката.

Така косвено следствие от по-ниската задлъжнялост е притокът на чужди инвестиции и откриването на повече работни места, т.е. намаляване на безработицата.

Страните с нисък държавен дълг, сред които е и България, могат да получат заем от капиталовите пазари или международните инвестиции по-евтино. Това води до понижаване на лихвите по кредитите.

По думите на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков след успешната емисия еврооблигации от преди седмица очакванията са външните пазари да свият лихвата по кредитирането на българските банки.

Те, на свой ред, би трябвало да намалят лихвите по кредитите. Очакванията са свиването да е с около 1-2%.