Търговските спорове, разпалени от американския президент Доналд Тръмп, в момента са в центъра на вниманието, но техният характер изглежда старомоден.

Основното "оръжие" са митническите тарифи, а "битките" се водят предимно в секторите от "старата икономика", като стоманата и автомобилите. Фермерите и фабриките в момента са сред приоритетите на Белия дом, а светът е концентриран върху срещите на Тръмп с останалите глобални лидери и способността му да сключва "сделки" с тях.

Но в действителност конфликтът, който е определящ за бъдещето на отношенията между САЩ и Китай, е на съвсем различно ниво и е базиран на високите технологии, пише The Economist.

Двете водещи световни икономики се борят за надмощие във всяка високотехнологична сфера - от изкуствения интелект до мрежовото оборудване.

Най-важното "бойно поле" се оказва пазарът на чипове - там индустриалното превъзходство на САЩ и глобалните амбиции на Китай се сблъскват най-директно.

Каквото и да си кажат Доналд Тръмп и Си Дзинпин по време на срещата на Г20 в Буенос Айрес, този конфликт вероятно ще "надживее" политическата кариера и на двамата, се казва още в анализа.

Причината е, че компютърните чипове стоят в основата на дигиталната икономика и националната сигурност. Автомобилите се превръщат в компютри на колела, банките стават компютри, които управляват пари, а армиите вече воюват както с огнестрелни, така и с цифрови оръжия.

Американските компании и тези на съюзническите държави, като Тайван и Южна Корея, доминират най-иновативните сектори от тази индустрия. За разлика от тях, Китай все още разчита на "външния свят" за вноса на такива технологии.

Поднебесната империя, всъщност, харчи повече пари за внос на чипове, отколкото на петрол, а списъкът с 15-те водещи производители на полупроводници не включва нито една китайска компания.

Доста преди Тръмп да се появи на политическата сцена, Китай разработи стратегия за наваксване на това изоставане. През 2014 г. правителството в Пекин създаде фонд с капитал от 1 трилион юана (около 150 милиарда щатски долара), който инвестира в развитието на местната високотехнологична индустрия.

Той е част от общата стратегия под надслов Made in China 2025, в която производството на компютърни чипове присъства с много голяма тежест.

Амбициите на Китай да се конкурира на глобално ниво със САЩ в областта на високите технологии разтревожиха предшественика на Тръмп в Белия дом. През 2015 г. Барак Обама забрани на американската компания Intel да продава най-модерните си чипове в Китай и възпрепятства придобиването на германската компания Aixtron от китайския инвестиционен фонд Fujian Grand Chip Investment Fund.

Малко преди да напусне Белия дом, неговата администрация публикува доклад, в който се препоръчва предприемането на действия срещу китайските субсидии и опитите за "силов" трансфер на технологии. Тайван и Южна Корея също имат политики, които ограничават придобиването на местни технологични фирми от китайски компании и "изтичането" на интелектуална собственост.

"Войната на чипове" започна преди началото на президентския мандат на Тръмп, но в последните две-три години стана още по-интензивна. Американският президент спря придобиването на Qualcomm от базирания в Сигапур технологичен гигант Broadcom именно заради опасенията от китайската конкуренция.

Освен това Тръмп наложи забрана за износ на американски чипове за китайската компания ZTE с аргумента, че е нарушила режима на търговските санкции срещу Северна Корея.

Пред последните години настъпиха две съществени промени, пише още The Economist. На първо място, Вашингтон осъзна, че технологичното преимущество му дава контрол върху китайската икономика. Американската администрация наложи серия от ограничения за износ на продукция към няколко китайски компании, които са подозирани в кражба на технологии и интелектуална собственост.

Втората промяна обаче е свързана с това, че и Китай активизира своята собствена програма за технологична независимост. Президентът на страната Си Дзинпин има подкрепата на технологичните гиганти от ранга на Alibaba, Baidu и Huawei, които инвестират милиарди в производството на чипове.

Интересите на двете държави едва ли ще се променят в близко бъдеще. От една страна, Америка има пълното право да се притеснява за своята национална сигурност, в случай че стане зависима от китайските технологии или пък уязвима за китайските хакери.

От друга, амбициите на Пекин за превръщане в глобална суперсила ще изглеждат "кухи", докато САЩ са в състояние да поставят под заплаха производството на китайските технологични компании.

Китай е решен да навакса изоставането си, а САЩ с всички сили ще се опитат да запазят своето технологично превъзходство.

Въпросът е докъде ще стигнат лидерите на двете държави в опита си да постигнат своята цел?

Протекционистите в Белия дом се опитват да върнат целия производствен процес на технологичната индустрия обратно в САЩ, но тези усилия са обречени на неуспех, се казва още в анализа на The Economist.

Технологичната индустрия е "знамето" на глобализацията, някои от водещите американски компании, като Apple, имат хиляди чуждестранни доставчици и подизпълнители, а китайският пазар е точно толкова важен за тях, колкото и американският, ако не и повече. Всеки опит за "разцепване" на технологичната индустия ще навреди на компаниите и на потребителите в САЩ.

В дългосрочен план подобни действия също се оказват контрапродуктивни. Днес Съединените щати разполагат с предимство в сферата на високите технологии и имат инструменти, с които да забавят китайската ескпанция в производството на съвременни компютърни чипове.

Но тя трудно може да бъде спряна. В края на XX век развитието на Силициевата долина получи мощна подкрепа от американското правителство, а днес по същия начин китайските управляващи обединяват държавния и корпоративния рерсус в името на технологичния възход.

Пекин вече разработва програми за привличане на таланти от други страни, основно от Тайван. Компании, като Huawei, доказаха, че могат да предлагат на пазара иновации на световно ниво. Забраната за внос на чипове от Intel през 2015 г. стимулира Китай да разработи собствена мрежа за производство на такива компоненти.

Каква може да бъде стратегията на Вашингтон в тази ситуация?

"Полезните ходове" се свеждат до три основни направления, според The Economist. Първото е да се работи в тясна връзка със съюзническите държави от Европа и Азия за оказване на натиск в рамките на Световната търговска организация върху нелоялните търговски практики от страна на Китай, включително и кражбите на интелектуална собственост. Ограничаването на китайските инвестиции в секторите, свързани с националната сигурност, също е оправдана мярка.

Вторият стълб е съсредоточен върху насърчаването на местните иновации, осигуряването на държавно финансиране за нови проучвания и привличане на талантливи кадри от целия свят.

И на трето място, САЩ трябва да се подготвят за бъдеще, в което китайските чипове ще бъдат по-мощни, а разпространението им ще бъде много по-широко.

В тази връзка, ще трябва да се разработят подробни тестови процедури за китайските продукти и да се въведат много по-строги стандарти за разпространението и съхранението на данни.

Всички тези мерки няма да влязат в светлината на прожекторите по време на срещата на Г20 в Аржентина, но ще бъдат много по-важни за бъдещето на глобалната технологична индустрия, пише още изданието.