Тази седмица външните министри на България, Гърция и Румъния се договориха в София да работят заедно за запазването на нивата на кохезионната политика, предложени от ЕК. Ден по-късно премиерът Бойко Борисов заяви в Брюксел, че правителството ще иска за следващия програмен период на България да бъдат отредени допълнително 500 милиона евро.

Пред извънредната среща на Европейския съвет през ноември, на която ще се обсъжда бюджетът на ЕС за 2014-2020г., България упорито се бори за следващия програмен период да й бъдат отредени повече евросредства, отколкото през този, съобщава БНР.

Втора кауза на страната в дебата за бъдещата финансова рамка на ЕС е да се запази нивото на финансиране на общата селскостопанска политика (плащанията на земеделските производители), а трета – да се осигури допълнително финансиране от 450 млн. евро за извеждане от експлоатация на ядрените реактори в АЕЦ „Козлодуй”.

Предвид противопоставянето на най-богатите държави в съюза на увеличаването на бюджета на ЕС, целите, които страната си поставя във връзка с бъдещия бюджет на ЕС, не са лесни за постигане.

На становището, че бъдещите бюджети на ЕС трябва да се ограничат, България противопоставя тезата, че кохезионните фондове служат на цяла Европа, а не само на отделните националности. Аргументирайки тази теза премиерът Борисов изтъкна, че често конкурсите за проекти в дадена държава се печелят от фирми от други държави и така част от дадените европейски средства се връщат в тях. От друга страна, осъществяваните с европейски средства инфраструктури в дадена държава се ползват и от другите европейски държави за превоз на стоки за други континенти.

С тези си схващания България попада в така наречената група на „Приятели на кохезионната политика”, на която противостои така наречената група на „Страните нетни донори”. Първата група има силна поддръжка от страна на Европейския парламент и Европейската комисия. Но в самата група на приятелите на кохезионната политика няма съгласие относно това, дали страните трябва да отговарят на определени макроикономически условия, за да получават средства от фондовете. В това отношение България се придържа към схващането, че за да има силни аргументи пред страните-донори са необходими добри резултати от досегашните инвестициите и стриктно спазване на финансовата дисциплина.

До извънредното заседание на Европейския съвет на 22-23 ноември 2012 г., което ще е посветено на Многогодишната финансова рамка на ЕС, остават броени дни, а компромис в предварителните дебати не е постигнат. България остава на първоначалното си позиция, че бюджетът на ЕС не трябва да бъде намаляван, защото ако се приеме предложението на Кипърското председателство за съкращение от 50 млрд. евро, тя ще бъде сред най-засегнатите. На извънредното заседание тя ще се яви с надеждата, че ще бъде постигнат разумен компромис. Защото, както предупреди външният министър Николай Младенов, ако ЕС не постигне съгласие навреме, той ще изпрати изключително негативен сигнал към европейските граждани, че не е способен да вземе необходимите решения в решаващ момент.