Парите са играли огромна роля във всички войни на света откакто съществуваме. В древността царете са злоупотребявали с процента на ценните метали в монетите, за да осигурят средства за своите армии, а фалшификатори е имало през всички векове досега.

Най-известната валутна война обаче е тази между Британската империя и нейната собствена колония Америка.

Валутната война

През 17-и век Англия е твърдо решена да запази контрол над колониите си в Северна и Южна Америка и, естествено, над природните ресурси там. За да постигне това Англия е ограничила снабдяването на колониите с пари, като в същото време не им позволява сами да си секат монети. Вместо това, колониите са принудени да търгуват само с английски пари, с които единствено можели да си купят английски стоки. На жителите на колониите се плащало със същите тези банкноти и така Англия направила търговията им с други държави на практика невъзможна.

В крайна сметка, се стига дотам, че колониите се връщат назад във времената на бартерното разплащане, като търговията представлява размяна на амуниции, тютюн, сечива и всякакви други предмети от евентуален интерес. Колонистите са конфискували всички чужди валути, до които са успели да се доберат, и най-вече сребърните испански долари. Тези долари били наричани още „осмици“, защото ако се е налагало да се връща ресто, просто една монета се е насичала на 8 части. Оттам идва изразът „two bits“, който на английски означава четвърт долар.

Парите на Масачузетс

Първата колония, която се опълчила на британците била Масачузетс. През 1652 г. там започнало изсичането на сребърни монети. Те използвали една вратичка в закона. Според английските закони само британският монарх има право да издава разрешение за изсичане на монети. В Масачузетс слагали 1652 г. на всички изсечени монети, защото през тази година на британския трон няма официално монарх. През 1690 г. в Масачузетс започнало и издаването на първите американски банкноти, които били наречени „кредитни разписки“.

Напрежението между Америка и Великобритания продължило да нараства и през 1775 г. избухва Революцията. Лидерите на колониите ги провъзгласили за независими и за да финансират военните действия създали нова валута, която нарекли „континентална“. За съжаление всяко правителство си печатало толкова банкноти, колкото му трябвали, без да обвързва валутата към никой конкретен стандарт или актив, в крайна сметка тя станала обект на жестока инфлация, докато накрая банкнотите били на практика без никаква стойност. След този злополучен пример, в продължение на един век правителството не използвало книжни пари.

Последици от Войната за независимост

След хаоса на войната, паричната система на Америка била пълна развалина. Повечето валути били напълно обезценени. Проблемът е разрешен цели 13 години по-късно, през 1788 г., когато Конгресът получил конституционно право да издава пари и да определя стойността им. Конгресът установил за национална парична единица един щатски долар. Имало "биметален" стандарт – златни, както и сребърни монети можели да бъдат използвани за парично средство.

Необходими били 50 години за да се изтеглят от употреба всички чуждестранни валути, които служели за пари в държавата и през 1800 г. САЩ били отново готови да експериментират с издаването на книжни пари. Банкнотите били в употреба известно време, но тъй като банките издавали повече банкноти, а нямали достатъчно монети, за да покрият стойността им, книжните пари често се разменяли за по-малко от номиналната им стойност.

През 1860 г. САЩ издават повече от 400 млн. долара, за да финансират Гражданската Война. Наричали ги „зелената валута“, защото били зелени на цвят. Правителството гарантира за тази валута и уверява, че тя може да бъде използвана за изплащане на всякакъв тип дългове. Стойността на парите обаче се колебаела доста, в зависимост от това дали Севера постига успехи в хода на войната или не. Конфедерацията също издава долар, чиято стойност съответно е обвързана с успехите на Юга и, следователно, до края на войната той вече не струвал нищо.

Последствия от Гражданската война

След успеха си във войната, правителството прокарва в Конгреса Националния банков акт (февруари 1963 г.), чрез който в страната се установява единна парична система, подсигурена от държавни облигации.

През този период имало много спорове относно биметалния стандарт. Някои настоявали да се използва сребро, други злато. През 1900 г. доларът официално се обвързва със златото. Това буквално означавало, че доларовите банкноти могат да бъдат обменени за злато. През 1913 г. се създава Федералния Резерв. Неговата функция е да контролира паричния поток и нивото на лихвите по заемите.

Златото е изместено

През 1971 г. щатският долар официално изоставя златния стандарт. Това е важно, защото вече можело да бъдат издавани повече банкноти, отколкото реално можело да бъдат обменени за злато. От този момент нататък, стойността на парите се определяла единствено от покупателната им способност и от инфлацията.

Има много хора, които смятат, че това ще донесе на долара същата съдба като на неговия предшественик континенталния долар. Да, на практика има вероятност доларът да изгуби своята стойност, но в момента той е поддържан от силната щатска икономика. Ако икономиката се срине, ще се срине и доларът, както в самата страна, поради инфлацията, така и в чужбина, чрез обменните курсове.

Срив на американската икономика обаче ще доведе до глобален хаос, затова много други държави и корпорации се стараят да направят така, че това никога да не се случи.

Парите на бъдещето

Въпреки че парите, които носим в портфейлите си днес имат модерни водни знаци и други белези за сигурност, светът вече се преориентира към карти и чипове. Според смели прогнози, един ден ще носим само карти с чип и ще купуваме дадена стока само като доближим картата до нея - без продавач, без обяснения.

Интернет валути като системата Paypal също ще навлизат все повече и повече, докато не изместят хартиените пари. Много държави все още се безпокоят, че има кеш, който данъчните не могат да проследят, но "интернет икономиката" ще сложи край на това.

Парите са се променили много от онези дни, когато прадедите ни са използвали кожи и блестящи камъчета, но основната им функция си е абсолютно същата. Без значение под каква форма, парите ни предлагат възможност да си разменяме стоки и услуги и позволяват на икономиката да се разраства когато транзакциите могат да се извършват с по-бързи темпове.