Наполовина е прокопан тунелът за жп-линията, която трябва да минава през ГКПП "Гюешево" и да свърза България и Македония, съобщи БТА. Изградена е и сградата на митницата в с. Гюешево. Но всичко е спряло дотук.

Наскоро италианци са правили проучване за това как се осъществява строежът, който е част от общоевропейския транспортен коридор "номер осем".

Проекти предвиждат автомагистрала "Люлин" да е по направление на общоевропейския транспортен коридор "номер четири" в частта му "Видин-София-Кулата" и по коридор номер осем в частта му "Гюешево-Кюстендил-София-автомагистрала "Тракия"-Бургас".

При редица международни срещи с участието както на страни от Западна Европа, така и на Балканите беше изразявана силна воля работата по транспортния коридор да се ускори. През лятото на 2003 г. имаше тристранна среща на президентите на България, Македония и Албания.

Тогава държавните глави сложиха подписите си под Съвместна декларация за задълбочаване на сътрудничеството между трите държави по изграждането на общоевропейския транспортен коридор "номер осем" и на други инфраструктурни проекти по неговото трасе.

Общата дължина на коридора е между 1220 и 1350 км. На българска територия той започва от двете черноморски пристанища "Бургас" и "Варна", минава през автомагистрала "Тракия" и завършва на македонската граница при Гюешево. Дължината на пътната част е 631 км, а на железопътната - 747 км. Вече са изградени около 55 на сто от пътищата, а повече от 55 на сто от жп-линиите функционират. България участва с 13 инвестиционни проекта на своя територия.

Сред тях са модернизацията на пристанищата "Варна" и "Бургас", реконструкцията на бургаското летище, изграждането на терминал за комбиниран транспорт в София, удвояването на жп-линиите Пловдив-Стара Загора и Карнобат-Бургас и полагането на оптичен кабел между Гюешево и Радомир. Магистралите "Тракия", "Черно море" и "Марица" са част от коридор "номер 8". Другите инвестиции са в балканските трасета, които трябва да свържат албанския пристанищен град Дурас през Тирана, Скопие и София с Варна и с Бургас.

На 1 ноември 2000 г. официално влезе в експлоатация първата отсечка от 20 км от коридор "номер 8" - Околовръстен път-Кюстендил, реконструирана по изискванията на Европейския съюз.

Инициативата за изграждане на коридора датира от 1990 г. Водят се разговори между Албания, Македония, България и на среща в София през ноември 1991 г. е ратифициран протокол за сътрудничество между министрите на транспорта на трите страни. Впоследствие към проекта се присъединяват Италия и Турция, а по-късно - и Гърция. По линия на ЕС Италия става депозитар.

През 1994 г. този коридор е включен в системата на общоевропейските транспортни коридори. Значението му се потвърждава на Третата общоевропейска конференция на министрите на транспорта през 1997 г. като най-пряката връзка от Южна Европа и Средиземноморието към Кавказ, Централна Азия и Далечния Изток. Заедно с ТРАСЕКА той ще свързва Азия и Европа през България и е единственият общоевропейски транспортен проект, който изцяло преминава през територията на Балканския полуостров.

Коридор "номер 8" се разглежда, като механизъм, който ще осигури сътрудничество и ще засили интеграцията между страните не само по неговото протежение, а и в цяла Югоизточна Европа.