Eвропейският парламент ще гласува на второ четене новата директива за потребителският кредит на 15 януари. Проектът цели да намали различията в националните законодателства относно договорите за потребителски кредит и да улесни трансграничното отпускане на заеми, като същевременно защитава интересите на потребителя.

Комисията по вътрешния пазар в ЕП прие доклада си по общата позиция на съвета през декември и в момента се провеждат преговори с цел постигане на споразумение преди гласуването в пленарната зала.

Комисията направи предложение за тази Директива относно договорите за потребителския кредит още през есента на 2002 г., а Парламентът го гласува на първо четене през април 2004 г. Съветът прие общата си позиция чак през септември 2007 г. Комисията по вътрешния пазар в ЕП прие промени в обхвата на директивата, преддоговорната и договорната информация и условията за ранно погасяване на кредитите.

Договори за кредит за придобиването на земя и недвижими имоти не се в ключени в обхвата на директивата. Съветът предлага тя да не се прилага за кредитит под 200 евро и над 75 000 евро. Комисията по вътрешния пазар на ЕП иска горната граница да се намали до 50 000 евро, а при кредитите за по-голяма сума да важи националното законодателство.

Проектозаконодателството предвижда въвеждането на „Стандартна европейска инхормация относно потребителския кредит” – информационен лист, който ще съдържа еднакви данни за условията заема навсякъде в ЕС. Също така изчисляването на годишния лихвен процент ще се прави по един и същи начин в цения ЕС.

Според депутатите данните, които трябва да бъдат включени в преддоговорната и договорна информация са прекалено много и това важи особено за овърдрафтите. Т предлагат някои от данните да бъдат предоставени само при поискване на потребителя.

Проектодирективата гласи, че потребителите ще могат по всяко време да погасят изцяло или частично своите задължнеия по договора за кредити. В такива случаи те ще имат право на намаление от общата цена на кредита, включващо лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Предвиждат се правила, според които кредиторът трябва да изчисли компенсацията, която трябва да плати клиента.

Това обезщетение се определя от кредитора и не може да надхвърля 1% от сумата на предсрочно погасения кредит, акопериодтъ между погасяването и договроното прекратяване надхвърля една година. Ако периодът не надхвърля една година, обезщетението не може да надхвърля 0.5 на сто.

Ако директивата бъде приета, ще бъде въведено изискване за стандарта информация и в рекламите за кредити, която включва задължително данни като лихвения процент, каква е лихвата (фиксирана, променлива или вдете), общ размер на кледите и срок на договора.

Потребителите ще могат да се откажат от договора за кредит в срок от четиринадесет календарни дни. Комисията по вътрешния пазар гласува в случай на свързан договор за кредит този период да може да бъде намален до най-малко три календарни дни по искане от страна на потребителя.