"Хазартният туризъм е неизползван ресурс за България. Трябва да се изготви национална програма за развитие на хазарта, която да е част от туристическата индустрия." Това заяви в сряда зам.-министърът на финансите Атанас Кънчев по време на дискусия за бъдещето на хазартния бизнес. Заместникът на Орешарски, който е от квотата на ДПС, представи идеята си в момент, в който туристическият бранш обсъжда най-новата цялостна стратегия за развитие на индустрията. В нея няма и ред за хазартния туризъм. По-късно Кънчев конкретизира, че това е само идея, предстои да се обсъди и ако намери подкрепа, ще започне работа по реализирането й, информира в днешния си брой в. "Дневник".

По инициатива на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) представители на хазартния бранш, на научните среди и на Главната дирекция за борба с организираната престъпност се събраха в сряда на конференция да търсят "високоефективни решения" за този бизнес. Дискусията беше открита за медиите само в частта с приветствията, а след това "търсенето" продължи при закрити врата в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

По време на откритата част Кънчев посочи, че хазартът има нужда от национална информационна система и от добре обучен обслужващ персонал. Той предложи да се създадат магистърски програми за хазартен мениджмънт.

Развитие и без програма

Въпреки че хазартният туризъм не присъства официално в туристическата стратегия, на практика такъв бизнес съществува и той се развива с успех през последните години. В София повечето стари големи хотели имат казина и разчитат в голяма степен на тези приходи, например "Хемус", "Рила", "Родина". Друга част от хазартния туризъм е концентриранa в морските курорти около Варна. Казината там се посещават най-много от израелски туристи, които идват за няколко дни в България, за да играят.

От агенцията по туризъм казаха в сряда, че с тях никой не е обсъждал идеята България да се налага като хазартна дестинация. По думите на председателя на агенцията Анелия Крушкова в момента няма как хазартният туризъм да бъде включен в стратегията за туризма, която вече се обсъжда.

Контролният орган е "за"

В подкрепа за включването на хазарта в туристическата стратегия се изказа и председателят на комисията по хазарта Димитър Терзиев. По думите му тези две дейности винаги вървят ръка за ръка и след като в България има подходящи условия, няма причина това да не се обмисли.

Целта на организираната от комисията конференция бе да се прецизират подготвените от ведомството промени в Закона за хазарта. Според Терзиев измененията ще са основно в три аспекта - sms игрите, онлайн залаганията и нелегалният хазарт.

По отношение на интернет залаганията световната практика варира от пълна забрана до пълна легализация, обясни Терзиев. По думите му тези крайности не са приемливи и ще се търси среден вариант. Една от основните слабости на сега действащия закон е липсата на регламент за организиране на хазартни игри чрез интернет. Със сигурност ще се предложи съоръженията за организиране на интернет хазартни игри да са разположени на територията на страната и комисията да има достъп до тях.

За 2006 г. внесените данъци от организаторите на хазартни игри са 72 млн. лв., за 2007 още няма окончателни данни. Приходите от такси и глоби възлизат на 4.1 млн. лв. за 2006 г. и 4.2 млн. лв. за миналата година. Във Варна са разкрити най-много обекти, в които се провежда нелегален хазарт.

С по 6% на година нараства броя на участниците в хазартни игри, показва последното проучване на комисията по хазарта. Близо 70% от ръководителите на хазартни структури твърдят, че данъците са нормални и не пречат на бизнеса. Само 4.5% ги намират за несправедливо високи. Чуждестранните оператори, които приемат залози по интернет, се посочват от българските им колеги сред основните пречки за работата им. Близо 54% от бизнеса се оплакват от забраната на реклама на хазарта.