Българската народна банка (БНБ) запазва прогнозата си за растеж на българската икономика тази година, но понижава очакванията си за следващите две години.

Това става ясно от най-новото издание на Макроикономическата прогноза на централната банка.

Според базовата прогноза, изготвена към 21 септември тази година, растежът на реалния БВП на България ще възлезе на 2,8%през тази година, след което ще се забави до 2,5% през 2027 година и ще се покачи до 2,7% през 2028 година, предава БТА.

За сравнение, в предходната си прогноза от месец юни тази година БНБ очакваше сходен икономически ръст за тази година и увеличение на БВП от 2,7% за 2027 година и 2,9% за 2028 година.

Ревизията надолу с 0,2% за 2027 г. се дължи най-вече на актуализирани оценки за траекторията на инвестициите в основен капитал, които в текущата прогноза се понижават в реално изражение през 2027 г. (за разлика от прогнозата за растеж от юни) след значителна ревизия във възходяща посока на инвестициите в сектор „Държавно управление” за 2026 г., при допускане за почти цялостно изпълнение на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, посочват от БНБ.

Тази ревизия в компонентите на вътрешното търсене отчасти се компенсира от по-ниския растеж на вноса на стоки, с което приносът на нетния износ преминава от отрицателен към положителен, пише в документа.

Димитър Радев предупреждава, че допълнителното облагане може да се пренесе в цената на кредита, инвестициите и растежа, а нетният ефект за бюджета трябва да бъде изчислен отвъд очаквания приход

БНБ предупреди за риск пред кредита и растежа от данъка върху банковите печалби

От централната банка поясняват, че понижението на оценката на растежа на реалния БВП през 2028 г. (с 0,2%) в текущата прогноза се дължи предимно на по-малкото увеличение на частното потребление вследствие на ревизията в низходяща посока в растежа на заплатите в частния и публичния сектор през 2027 г. и 2028 г., и на по-ниския размер на фискални трансфери към домакинствата, които отслабват и покупателната им способност, спрямо прогнозата от юни.

Прогнози за инфлацията

БНБ прогнозира годишната инфлация у нас, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се ускори до 5,2% в края на 2026 г. (спрямо 3,5% в края на 2025 г.), докато средногодишната инфлация се очаква да възлезе на 4,6% през 2026 г. (при 3,5% през 2025 г.).

През 2027 г. централната банка очаква инфлацията да се забави до 3,1% средно за годината (2,9% в края на периода), като основен принос за забавянето ще имат енергийните продукти, главно поради високата база от 2026 г. и допусканията в базисния сценарий за динамиката на цените на суровините на международните пазари.

Инфлацията при услугите се очаква да остане висока през 2027 г., а инфлацията при храните да се ускори вследствие на косвени ефекти от растежа на цените на енергийните продукти през предходната година.

Прогнозата за средногодишната инфлация за 2028 г. е тя да продължи да се забавя и да възлезе на 2,9% (2,6 на сто в края на годината).

Преди нас с най-висока инфлация са Румъния и Литва, най-ниски нива са отчетени в Швеция, Унгария и Дания

България е втора в еврозоната и трета в ЕС с 5,6% инфлация през септември

БНБ очаква растежът на цените при всички основни компоненти на потребителската кошница да се забави спрямо предходната година, с изключение на енергийните продукти, поради предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2) в ЕС. По оценки на БНБ въвеждането на ЕСТЕ 2 в България, без успоредно въвеждане на фискални компенсаторни мерки за засегнатите домакинства, ще повиши с 0,5% средногодишната инфлация през 2028 г. Европейска схема за търговия с емисии е механизъм за търговия с емисии, който налага цена върху въглеродните емисии чрез задължения за доставчиците на горива.

Спрямо прогнозата си от месец юни БНБ ревизира в низходяща посока очакванията си за средногодишната инфлация у нас през 2026 година и 2027 година, с 0,4%, докато прогнозата за 2028 година остава сходна с тази от юни.

От БНБ посочват, че прогнозата за инфлацията е ревизирана към по-нисък растеж на потребителските цени както в края на годината, така и на средногодишна база за 2026 г., като промяната се дължи главно на ревизията в посока надолу в инфлацията при храните предвид реализирания през последните отчетни месеци по-нисък растеж на цените им спрямо прогнозата от юни 2026 г.

Есенната прогноза залага на 3% ръст през 2026 г. и забавяне до 2,5% през 2027 г.; Фискалният съвет приема рамката за бюджета, но предупреждава за оптимизъм при растежа, петрола и лихвите

МФ вижда икономика на по-ниска скорост - растежът се топи, инфлацията остава

Допълнителен фактор, който влияе за понижаването на прогнозата за инфлацията спрямо юни, са заложените по-слаби вторични ефекти от покачването на цените на енергийните продукти върху останалите компоненти на инфлацията с оглед на наблюдаваното в отчетните данни за последните месеци пренасяне.

За 2027 г. прогнозата за общата инфлация също е ревизирана към по-нисък растеж на цените, най-вече при групата на храните.

Бензинът и сезонното поскъпване на плодовете и зеленчуците движат ръста, а КНСБ предупреждава за по-широк натиск върху потреблението и икономиката

КНСБ: Малката потребителска кошница поскъпва с 0,7% през септември

Геополитически фактори

С оглед на задълбочаването на геополитическото напрежение между САЩ и Иран и произтичащото от това повишение на международните цени на енергийните суровини несигурността пред прогнозата за развитието на българската икономика остава значителна.

При отчитане на заложените в базисния сценарий технически допускания за външната икономическа среда БНБ оценява рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП като балансирани за 2026 г., докато за 2027 г. и 2028 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж.

Същевременно рисковете по отношение на реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като по-високи за 2026 г. и 2027 г. и като балансирани за 2028 г., като произтичат най-вече от външната среда.

Във всички държави членки с изключение на Малта цените на горивата и смазочните материали през август са по-високи спрямо август 2025 г., а в 18 страни ръстът надхвърля 20% според Евростат

България е първа в ЕС по ръст в цените на горивата за лични превозни средства през август

С оглед на геополитическата ситуация в Близкия изток към края на септември, e вероятно цената на суровия петрол до края на 2026 г. да се задържи над нивото, заложено в базисния сценарий на прогнозата, което би довело до по-висока инфлация при енергийните продукти за 2026 г. и пренос и към останалите компоненти на инфлацията в края на 2026 г. и през 2027 г.

Това, от своя страна, би имало негативно влияние върху реалните доходи на домакинствата и би увеличило производствените разходи на компаниите, което ще се отрази неблагоприятно върху частното потребление и инвестиционната активност през 2026 г. и 2027 г., посочва централната банка.