Малкият склад е претъпкан с дарения. И това не е никак чудно, защото всеки ден тук пристигат между 30 и 50 нови чувала.

Мястото е благотворителният магазин на хосписа „Св. Рафаел“ в южната част на Лондон. Той е важен източник на приходи за хосписа. Подобни места има навсякъде във Великобритания. Известни като charity shops, те започват да се появяват масово след Втората световна война.

Идеята е проста: магазините продават дарени дрехи, книги и всякакви други вещи, а приходите отиват за благотворителни каузи. Даренията идват от обикновени хора, които оставят ненужни, но все още годни за употреба вещи.

„В някои дни пристигат и по 100 чувала“, казва мениджърът на магазина Каролин Уорли пред The Guardian.

На пръв поглед това би трябвало да е добра новина. Би означавало, че британците осъзнават колко важна е благотворителността и са готови да помагат.

Истината обаче е малко по-различна. Огромното количество стоки се превръща в огромно предизвикателство.

„Понякога сме толкова затрупани, че можем да стъпваме само на пръсти“, казва Колин Френч, управител на магазина на „Св. Рафаел“.

Работник решава да грабне шанса за внезапно забогатяване след като открива, че печелившият билет от лотарията е оставен на касата му

Дай си ми милионите! Верига магазини съди свой служител заради джакпот

Следва и по-сериозният проблем. Когато екипът прегледа даренията, често се оказва, че голяма част от тях просто не стават за употреба. Сред „находките“ в чувалите има миризливи кърпи, износени маратонки и стари дрехи.

За Уорли това е „съвсем типично“. Тя посочва, че след пандемията от Covid отношението към този тип дарителство се е променило. Докато прекарват повече време у дома, много хора успяват да продадат през интернет платформите ненужните вещи, които все още имат някаква стойност. След това им остават боклуците и те просто ги носят в благотворителните магазини.

Тези магазини са в криза, казва Танси Хоскинс, автор на книгата Charity Shop World. Тя е работила 16 месеца като доброволец на такова място и разказва, че всеки ден ѝ се е налагало да сортира „лавини от дрехи“.

Всички, с които Хоскинс е разговаряла, докато събира материал за книгата си, казват едно и също:

„Основната промяна е в качеството на стоките. То вече е много ниско, изпращат ни само боклуци“.

Нов генетичен анализ установява 287 варианта, свързани със защитата на клетките от увреждания, и открива възможности за бъдещи изследвания на процесите на стареене при хората

194-годишната костенурка Джонатан, която може да разкрие тайните на дълголетието

След излизането на книгата с нея се свързват управители на магазини от други градове. И казват същото: голяма част от „даренията“ всъщност са боклуци.

Естествено, тези боклуци не са паднали от небето. Те са продукт на начина, по който потребяваме.

„Купуването на дрехи в Лондон е достигнало невиждани размери. Великобритания със сигурност е най-големият потребител на облекло в Европа“, казва Хосе Баладрон от организацията Traid, която има 13 благотворителни магазина в столицата.

Това пазаруване води и до ръст на даренията. Сред тях често се появяват и дрехи с етикети, което означава, че най-вероятно са били поръчани онлайн, но клиентите не са ги харесали и вместо да ги върнат, са ги дарили.

Ежегодната борса за обмен на дрехи привлича хиляди посетители, а най-голямото предимство е в уникалността на всеки чифт дънки или обувки

Втора употреба по шведски: Битката на Стокхолм с последиците от бързата мода

Според Баладрон благотворителните магазини успяват да продадат едва 25% от дрехите. Останалото се изкупува от търговци на текстилни отпадъци. В тези случаи обаче цената е много ниска и почти няма печалба.

„Това се случва заради насищането на пазара с нискокачествени стоки“, казва Мерин Хейнс-Гад от екологичната организация Wrap.

Ако допреди десетина години килограм стари дрехи е струвал около 60 пенса, днес рядко могат да се получат повече от 10. Освен това дори търговците на текстилни отпадъци имат ограничения и не могат да изкупят всичко.

Понякога самите магазини трябва да плащат за извозването на отпадъци. Случвало се е например хора да оставят тенджери с остатъци от храна.

„Наистина е уморително, когато получаваме такива неща. Обработката на такива вещи ни отнема много време“, казва Либи Гордън, изпълнителен директор на Fara, организация, която управлява 39 благотворителни магазина в Лондон.

След пандемията настъпва „културна промяна“ в клиентските предпочитания – здравето, дълголетието и спортът вече се считат за богатство

Федерер, Мбапе и Зендая носят On. Компанията вече прави 3,6 млрд. долара годишни приходи

Към всичко това се добавят и непрекъснато растящите разходи за поддръжката на всеки обект.

Преди няколко месеца British Heart Foundation, една от организациите с най-голяма мрежа от магазини, обяви затварянето на 150 от общо 651 обекта. За миналата година организацията е отчела загуба от 3,3 млн. паунда.

Друга организация, Cancer Research, се готви да затвори 190 обекта. Говори се, че Oxfam също планира да закрие 100 магазина, но засега няма официално потвърждение.

В Ню Йорк хора, преживели загуба, тренират заедно и говорят за близките си. Подобни занимания стават все по-популярни, макар учените още да не са сигурни доколко помагат

Пот, сълзи и дъмбели: Когато фитнесът се превърне в отдушник

Междувременно Fara се опитва да подобри ситуацията. Наскоро организацията започна кампания под мотото „Вземаме само онова, което бихте подарили на приятел“.

Но както съществува „пожелателно рециклиране“, тоест да оставиш за рециклиране нещо, което всъщност не подлежи на такова, така има и „пожелателно дарителство“. Хората просто искат да се отърват от ненужното. Понякога дори оставят кашони пред затворен благотворителен магазин, без да се интересуват какво ще се случи след това.

Справянето с негодните вещи обаче струва време и пари. От „Св. Рафаел“, където се грижат за 1000 възрастни и болни пациенти, казват, че плащат по 30 хил. паунда годишно само за изхвърляне на ненужните дарения.

Затова благотворителните организации се опитват да напомнят, че разбират желанието на много хора да разчистят претъпканите си гардероби, но даряването също изисква отговорност.

В противен случай част от тези магазини може просто да изчезнат. А с тях ще изчезне и важен източник на средства за каузите, които издържат.