Алва Палосари Съндман претърсва с часове стелажите с дрехи втора употреба в Стокхолм в търсене на подходящ чифт дънки.

24-годишната студентка е сред стотиците посетители на ежегодната борса за обмен на дрехи в обществен център в шведската столица. Те разменят собствените си дрехи, за да „пазаруват“ за другите. Подобни събития привличат хиляди из цялата страна с цел да се намалят екологичните разходи, свързани с производството на облекла, пише AP.

Програмата на ООН за околната среда посочва бързата мода като основен фактор за увреждането на околната среда, като тя генерира до 10% от световните въглеродни емисии.

Изхвърлените дрехи препълват сметищата, които бележат пейзажа в развиващите се страни, а пластмасовите влакна, използвани за производство на евтини тъкани, замърсяват океаните.

Според данни на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) за производството на един чифт дънки са необходими около 2 000 галона (7 571 литра) вода.

Панипат е град в Индия, който рециклира един милион тона дрехи годишно. Но между праха във фабриките и токсичните отпадъчни води бавно се задушава и животът на хората

Градът на износените дрехи: Как рециклирането на бързата мода бавно отнема въздуха на Индия

Инициативата за размяна на дрехи в Швеция стартира през 2010 г. и оттогава се разраства. Миналата година около 140 000 души участват в 140 събития за размяна и си тръгват с над 44 000 дрехи втора употреба.

Швеция често се възприема като страна с напреднали екологични практики, но реалността е по-нюансирана. Според изследователския институт Mistra Future Fashion потреблението на облекло допринася за около 3% от общите емисии на шведите.

Миналата година страната забрани да се изхвърлят дрехи в обикновените контейнери за отпадъци в рамките на инициативата на ЕС за насърчаване на рециклирането. Но мярката се обърна, когато пунктовете за събиране на текстил бяха претоварени, което доведе до натрупване на неизползвани изделия, и правителството отмени част от правилото през октомври.

Замърсяването с микропластмаси се увеличава още повече от „екологичните“ материали, използвани от гигантите в производството на дрехи и обувки, показва ново разследване

От Nike до H&M: Индустрията за облекла се проваля в зелената си стратегия

Събитията за размяна се организират от Шведското дружество за опазване на природата, а председателката му Беатрис Риндевал твърди, че всеки швед изхвърля средно около 9-10 килограма дрехи.

Според организацията шведите купуват средно около 25 нови дрехи годишно, а 90% от тези в гардеробите им никога не се използват.

„Трябва да бъдем по-внимателни и да обмисляме потреблението си“, заяви Сесилия де Ласерда, една от доброволките на организацията в Стокхолм.

Според прогнозите глобалният пазар на употребявани луксозни стоки ще достигне 360 милиарда долара до 2030 г.

Автентичността е златният стандарт при лукса втора употреба

По време на събитията за размяна шивачи помагат на посетителите да поправят дрехите си, за да удължат живота им.

„Много хора вече нямат шевни машини или не знаят как да поправят дори един скъсан илик за копче“, казва Мег Голдман, друга доброволка.

За 19-годишната гимназистка Алис Дундеберг дрехите втора употреба ѝ позволяват да има уникален стил. „Не намираш много екземпляри от един и същи модел обувки, панталони или пуловер. Никой няма еднакви дрехи като на другите“.