Градът на износените дрехи: Как рециклирането на бързата мода бавно отнема въздуха на Индия

Във фабриките на град Панипат, в Индия, въздухът е тежък – наситен с прах и влакна, които се разнасят из залите, преди да се слегнат върху машините като мъгла от мръсен сняг. Сред този хаос 27-годишна жена на име Нирма Деви разкроява дрехи с ножици, разкъсва шевове и подава парчетата плат на огромните, шумни машини.

С всяко движение във въздуха се издигат облаци от прах. Тя е увила дупатата си около лицето, но признава, че това не ѝ помага особено. До края на смяната гърдите ѝ са стегнати, кожата я сърби, а някои нощи се задъхва до припадък.

Този задушаващ свят е гръбнакът на глобалната индустрия за бърза мода. Панипат, град в северна Индия, отдавна е известен като „столицата на износените дрехи“. От Европа, Северна Америка и Източна Азия пристигат планини от употребен текстил, които хиляди работници преработват и превръщат в прежда. От нея се тъкат одеяла, килими и възглавници, а стоките след това отново поемат пътя към международните пазари.

Всяка година Панипат преработва около 1 милион тона текстилни отпадъци чрез над 20 000 индустриални звена и армия от 300 000 работници. Част от дрехите пристигат през пристанищата на Гуджарат – на първо място се сортират, после се разкъсват на влакна, които се избелват, боядисват и вплитат в нови продукти.

„Всички видове материи – от полиестерни анцузи до памучни ризи – се примесват в т.нар. shoddy yarn“, обяснява Ина Бхаргуна, програмен мениджър в базираната в Естония организация Reverse Resources, която следи текстилните потоци в града.

„Тази прежда никога не е свободна от микропластмаси.“

Отвътре във фабриките: Истината зад вашата евтина рокля от Shein

Международни изследвания показват, че продължителното излагане на микрофибри, особено от найлон, уврежда белодробната тъкан. Проучване на University of Technology Sydney дори доказва, че вдишаните нано- и микропластмаси могат да проникнат дълбоко в дихателните пътища и да допринесат за заболявания като астма, фиброза и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест).

„Повечето пациенти, които виждаме, са работили с години във фабриките за текстил. Микрофибрите се натрупват в белите им дробове“, казва лекар от държавната болница в Панипат.

Бащата на съпруга на Деви, който пръв пристига в града преди две десетилетия, днес живее с напреднала ХОББ. Дишането му е до такава степен затруднено, че дори храненето му причинява болка.

Въпреки това нейният съпруг – Кайлаш Кумар – все още работи в същата тази фабрика. „Вътре е като в затворена камера и почти не съществува вентилация. Няма маски, няма предпазни средства“, казва той пред The Guardian. Лекарите го предупреждават, че съдбата на баща му го очаква, ако продължава да работи там.

Залезът на свръхевтиния азиатски труд

Официален представител на Министерството на труда в Харяна, Рамеш Чаудхари, признава, че условията на труд са катастрофални.

„Редовно откриваме случаи на дихателни проблеми, мигрени, кожни инфекции и дори рак. Продължителното излагане на подобни условия оставя трайни следи. А в избелващите и багрилните цехове хората боравят със сярна киселина с голи ръце“, казва той.

Но собственикът на фабриката, в която Деви работи, отхвърля обвиненията.

„Ние не използваме химикали – това са само прах и власинки. Какво толкова страшно има? Малко кашлица е нормална“, казва той, като твърди, че маски има, но „работниците не ги носят, защото се задушават с тях“.

Проблемът не се ограничава до стените на фабриките. В покрайнините на Панипат стотици избелващи цехове оцветяват и обезцветяват текстилните отпадъци, преди те да бъдат преработени в прежда.

Иронична антиутопия в реалността: "The Hunger Games" си партнират с SHEIN

От около 400 регистрирани багрилни единици поне 200 работят нелегално. Около 80% от отпадните води се изливат директно в природата, като замърсяват повърхностните и подпочвените води.

Официални данни показват над 80 точки на замърсяване в канал №2, който се влива в река Ямуна. Проби от април, взети от Haryana State Pollution Control Board, показват почти четирикратно превишени нива на разтворени твърди вещества и драстично ниско съдържание на кислород – среда, в която водният живот е невъзможен.

В някои райони фабриките просто изкопават ями и оставят токсичната вода да се просмуква в земята. Доклад с информация от 2022 г. установява, че подземните води са замърсени с манган, олово, нитрати, флуориди, както и с тежки метали като кадмий, никел, цинк и мед.

„Държавният контрол е толкова строг, че няма как някой да работи незаконно“, настоява Нитин Арора, президент на Асоциацията на багриларите в Панипат. „Може би е било зле преди, но сега не е.“

Местните и работещите в тези фабрики хора обаче са свидетели на друга картина.

„Тази вода е отровна“, казва жител на града. „Всеки един кладенец до този канал носи болести – хората се разболяват, някои дори умират от рак.“

Шест държави искат ЕС да затегне контрола над Shein и Temu

Проучване, направено сред домакинствата в текстилните квартали на Панипат през 2022 г., показва, че 93% от семействата са имали сериозни здравословни проблеми през последните пет години. Високо кръвно налягане, диабет, както и сърдечно-съдови заболявания са масово срещани, а кожните обриви и екземите са почти повсеместни сред жените и децата, които перат дрехи или носят вода.

„Пречиствателните станции за отпадъчна вода са изключение, но не и правило“, коментира екологът Варун Гулати, който от години настоява властите да направят нещо по въпроса.

Според него, въпреки че Националният зелен трибунал е разпоредил закриването на 31 от 32 незаконни цеха през август, ефектът е временен.

„Фабриките просто сменят имената си и отварят отново“, казва Гулати. От глобите в размер на 5 млрд. рупии държавата е събрала едва 3,7 млрд., като останалите са „намалени, отложени или просто забравени“.

Партньори, а не конкуренти: Китай и Индия загърбват различията си

През март тази година премиерът на Индия Нарендра Моди нарича Панипат „глобален център за рециклиране на текстил“. Думите му звучат сякаш пълни с гордост, но зад статистиката стоят хора с разранени дробове, както и деца, които дишат същия този прах.

„Страх ни е, че ще свършим като свекъра ми“, признава Нирма Деви. „Но засега това е единственият начин да оцелеем.“