Високи прозорци в работните помещения, кафене, безплатни уроци по йога и танци. Ежемесечни тиймбилдинг сесии, по време на които служителите пият бира, карат картинг или играят боулинг.

Това не е Google. Това е шивашка фабрика във Виетнам.

Азия, световната производствена база, се сблъсква с голям проблем: младите хора не искат да работят във фабриките.

Ето защо шивашкият завод, за който разказва The Wall Street Journal, се опитва да направи производствената си база по-примамлива, докато западните компании бият тревога, тъй като разчитат евтината работна ръка в региона да продължи да произвежда достъпни потребителски стоки.

Залезът на свръхевтиния азиатски фабричен труд се очертава като най-новото изпитание за глобалния производствен модел, който през последните три десетилетия доставя огромен набор от създадени евтино стоки на потребителите по целия свят.

„Вече няма място на планетата, което да може да ви даде това, което искате“, казва пред WSJ Пол Норис, британският съосновател на виетнамската фабрика за облекло UnAvailable, базирана в Хо Ши Мин. „Хората ще трябва да променят своите потребителски навици, както и марките.“

20-годишните работници - традиционната трудова сила в шивашката индустрия - редовно се отказват още по време на обучителните програми на неговата компания, добавя Норис. Тези, които остават, често работят само няколко години. „Всеки иска да бъде инфлуенсър, фотограф или стилист“, казва още той.

Война за таланти: Търсят се майстори на чанти за 22 000 евроСветовните брандове за луксозни стоки са изправени пред недостиг на ключови служители, тъй като опитните занаятчии напускат индустрията

В отговор на кризата с хора азиатските фабрики трябва да увеличават заплатите и да предприемат скъпи стратегии за задържане на работниците.

Производителят на играчки Hasbro заяви тази година, че недостигът на работна ръка във Виетнам и Китай е увеличил разходите му. Производителят на Barbie Mattel, който има голяма производствена база в Азия, също се бори с по-високите разходи за труд. И двете компании вдигнаха цените на продуктите си.

Спортният бранд Nike, произвеждащ по-голямата част от маратонките си в Азия, отбеляза през юни, че цените на продуктите му са се повишили поради по-високите разходи за труд.

Германия привлече инвестиция от TSMC. Търсят се 10 хиляди работнициТайванският производител на чипове TSMC съобщи, че ще инвестира 3,5 милиарда евро във фабрика в Германия

Започвайки през 90-те години на миналия век, Китай, а след това и други азиатски страни, се интегрираха в глобалната икономика, превръщайки се в огромни производствени центрове.

Сега тези нации обаче се сблъскват с новите нагласи на новите поколения. По-младите работници, по-добре образовани от своите родители и черпещи представата за живота от Instagram, TikTok и други социални медии, решават, че работният им живот не трябва да се развива между заводските стени.

Демографските промени също играят роля. Младите хора в Азия раждат по-малко деца, отколкото техните родители, и то на по-късна възраст, което означава, че са подложени на по-малък натиск да печелят постоянен доход през 20-те си години. Процъфтяващият сектор на услугите им предлага възможност за по-малко изтощителна работа като служители в магазини в молове и рецепционисти в хотели.

Проблемът е особено остър в Китай, където безработицата сред младите хора в градовете достигна 21% през юни, въпреки че във фабриките има недостиг на работна ръка.

Мултинационалните компании преместват производство от Китай в други държави, сред които Малайзия, Индонезия, Виетнам и Индия, но собствениците на фабрики там също казват, че се борят за млади хора.

Китайската икономика се променя. Какво означава това за глобалната? Най-непосредственото отражение вероятно ще се прояви при суровините и индустриалния цикъл, но не само

Във виетнамските фабрики заплатите са се увеличили повече от два пъти от 2011 г. до 320 долара на месец - три пъти повече от темпа на увеличение в САЩ, според данни на Международната организация на труда на ООН. В Китай заплатите в заводите са се повишили със 122% от 2012 г. до 2021 г., последният период, за който ООН има данни.

WSJ разказва за 25-годишния виетнамец Нгуен Ан Туан, напуснал работата си като механик във фабрика за автомобилни части край Ханой, за да работи като шофьор на мотоциклет за Grab, местния еквивалент на Uber. Той превозва пътници срещу по-ниско почасово заплащане, отколкото е получавал във фабриката, но казва, че промяната си е струвала, защото сега сам си е шеф.

„Ръководителите ми често правеха много неприятни забележки, които ме стресираха“, казва Туан за трите години работа във фабриката, която би го изкушила отново само ако старата му месечна заплата от 400 долара се удвои.

Китайският износ спада с най-силни темпове от февруари 2020 г.Взети заедно, данните за Китай и други части на Азия предполагат, че забавянето на глобалния растеж започва да хапе по-силно

В миналото производителите можеха лесно да се преместят към по-евтини дестинации. Това не е така в наши дни.

Държавите в Африка и Южна Азия може и да имат много работна сила, но някои от тях са политически нестабилни или им липсва добра инфраструктура и обучени кадри.

Марките за облекло бяха ужилени, когато се разшириха в Мианмар и Етиопия, установявайки, че трябва да прекъснат дейност заради безредици и гражданска война. Бангладеш е надеждна база за производство на дрехи, но ограничителните търговски политики и задръстените пристанища не му позволяват да се развие повече.

Индия има огромно население и компаниите, търсещи алтернативи на Китай, се разширяват там. Дори и тамошните мениджъри на фабрики обаче започват да се оплакват от трудностите при задържането на младите работници. Много млади хора предпочитат живот във ферми, подкрепяни от държавни социални програми, или да работят на няколко места почасово в градовете пред индустриалните центрове. Обучени инженери напускат фабриките за позиции в ИТ индустрията.

На този фон азиатските собственици на фабрики се опитват да направят работните места по-привлекателни, субсидирайки детски градини и финансирайки програми за техническо обучение. Някои местят фабриките в селски райони, където хората са по-склонни да извършват физически труд, но това ги отдалечава от пристанищата и доставчиците и ги принуждава да се приспособяват към ситуации, като отсъствието на работници по време на прибиране на реколтата.

Инфлуенсъри опитват да полират имиджа на скандална фабрика за дрехи в КитайКомпанията Shein се свързва със злоупотреби с принудителен труд, нарушения на човешките права и опасни материали в дрехите

Преди четири години Кристина Чен, собственичка на тайвански производител на мебели, който продава на американски търговци като Lowe’s, решава да премести фабриката си от Южен Китай на друго място с надеждата, че ще ѝ бъде по-лесно да наема персонал. Тя първо обмисля индустриални зони близо до Хо Ши Мин, но чува кошмарни истории за голямо текучество на работници и скок на заплатите.

Вместо това тя се установява в провинциален северен Виетнам. Нейните служители са средно на 40-50 години и някои не могат да четат добре, казва тя, което изисква устно обяснение на задачите и използване на визуални демонстрации. Въпреки това нейната работна сила е по-стабилна, казва тя.

Чен цени по-младите служители, които могат да четат, включвайки ги във вземането на решения.

Нейната компания, Acacia Woodcraft Vietnam, е частично автоматизирана, казва още тя, но човешкото майсторство все още е необходимо за много задачи.

Въпреки че много азиатски фабрики се автоматизират, много от тях имат проблеми с намирането на работници, способни да работят с модерни машини. Мениджърите казват, че няма достатъчно млади хора, които се интересуват от машинно инженерство, а тези, които имат интерес, скачат към други професии.

Абхюдей Джиндал, управляващ директор на индийския производител Jindal Stainless, казва, че работниците от поколението Z са привлечени от ИТ сектора и че повечето от тях „търсят офис работа, дори когато са наети за технически функции“.

Индия спира вноса на електроника, за да развие собственото си производствоСтраната въвежда ограничения за внос на лаптопи, таблети и персонални компютри

Трудовият пейзаж беше много по-различен преди две десетилетия, припомня WSJ. През 2001 г. Nike съобщи, че повече от 80% от фабричните работници на компанията са в Азия и че типичният е на 22 години, неженен и отгледан във ферма. Днес средният работник на Nike в Китай е на 40 години, а във Виетнам – на 31, отчасти защото населението в азиатските страни също застарява бързо. От друга страна от Maxport Limited Vietnam, доставчик на Nike, основан през 1995 г., казват, че са прекратили програма за обучение на завършили гимназия младежии, защото много малко от тях остават във фабриката след това. Около 90% от работниците на Maxport са на 30 или повече години.

Lovesac, производител на мебели със седалище в Стамфорд, Кънектикът, казва, че работната му сила в Китай застарява и е станало по-трудно да се намират по-млади работници, които да запълнят свободните места. Компанията планира да премести някои операции в САЩ по-късно тази година.

Нейният главен изпълнителен директор Шон Нелсън споделя, че младите хора в страни като Китай и Виетнам, които имат смартфони и са включени в глобалната култура, са по-малко заинтересовани от работата във фабрики. „След като могат да видят семейство Кардашиан, те не искат повече да вършат тази работа“, казва той за WSJ. „Предпочитат да работят в магазин.“

Поколението Z иска да бъде корпоративен лидер. Готово ли е за това?Младите хора в днешно време скоростно се издигат на ръководни позиции и са нетърпеливи да бъдат лидери

Младите хора от развиващите се страни, които иначе биха могли да заемат работните места в местните фабрики, започват работа в развитите страни, където често се грижат за нарастващия брой възрастни хора или запълват празнините в тамошната застаряваща работна сила.

29-годишната Суси Сусанти от Индонезия, разказва, че се е опитала да работи във фабрики за електроника и за обувки, след като е завършила гимназия. Не ѝ харесвало обаче да бъде притискана да работи по-бързо от мениджърите и решила да опита нещо друго.

След 6-месечен курс по мандарин тя започва да се грижи за възрастна двойка в Тайван. Заплатата ѝ е три пъти по-висока от тази, която е получавала във фабриките у дома, казва тя, а работата е по-малко изтощителна.

Фабриките „или трябва да платят малко повече пари за уменията, които искат, или да направят компромис с възможностите, от които се нуждаят“, казва Ричард Джаксън, управляващ директор на JacksonGrant, базирана в Тайланд компания за набиране на персонал.

В Малайзия, център за полупроводници и електроника, фабриките премахват изискванията за носене на униформи, които младите работници мразят, и обновяват работните пространства.

„Опитваме се да направим нашите фабрики малко по-секси, да отворим преградите, да им дадем повече светлина, хубава музика, да създадем нещо като средата на Apple“, казва Сайед Хюсеин Сайед Хюсман, президент на Малайзийската федерация на работодателите, която представлява производителите.

На глобалната икономика ѝ предстои да разбере дали този модел ще проработи.