Институционалните инвеститори, като държавни, пенсионни и университетски фондове, увеличават инвестициите в стоки като застраховка срещу инфлацията и да търсят по-високи доходности спрямо акциите и облигациите.

Стратегията проработи – ако гледате само възвращаемостта, която идва от пазар, където петролът се е удвоил през последната година до нива от 130 долара за барел, както и другите суровини са отчели значителен ръст.

Но историята има иронична страна – парите, вкарвани в стоки, надуват инфлацията, от която инвеститорите се опитват да се предпазят.

Така те стават част от проблема, заедно с нарастващото търсене от страна на развиващите се държави като Китай и Индия, докато световното предлагане остава ограничено.

Критиците твърдят, че продължаващите потоци от институционални пари затягат пазара, след като индексните фондове в суровини заобикалят ограниченията, налагани от щатската комисия по търговия с фючърси.

Поскъпването на петрола фактически отслаби търсенето на суровината, но доведе до скок в търсенето на финансовата стока, при условие, че инвеститорите търсят доходност, коментират анализатори.

През последните пет години инвестициите в индексни фондове, свързани със суровини, са нараснали от 13 млрд. долара до 260 млрд. долара, а цените на 25 стоки, които съставляват тези индекси, са скочили средно с 183 на сто.

Според оценки щатски пенсионни фондове са налели от началото на годината 55 млрд. долара в тези пазари – и по този начин осъществяват самореализиращото се пророчество – повече пари се вливат, повече цените растат.