Съобщението на Кристин Лагард, че ще се оттегля от Европейската централна банка през февруари, бързо привлече вниманието не само към датата на напускането ѝ, но и към двете превръзки на лицето ѝ, които се виждаха във видеообръщението, което тя публикува в социалните мрежи.

Те предизвикаха спекулации, на които Лагард отговори в последваща публикация, обяснявайки, че превръзките са от „малка хирургична интервенция“, извършена по-рано през седмицата, и призовава хората да следват медицинските съвети и редовно да проверяват състоянието на кожата си.

В отделно вътрешно видеообръщение към целия персонал на ЕЦБ, с което Politico твърди, че се е запознал, Лагард проявява малко повече чувство за хумор с подробности:

„Знам, че изглеждам смешно. Това не е кикбокс в Тайланд“, казва тя след участието си в годишните срещи на Международния валутен фонд в Банкок този месец и допълва: „Това е малък рак на кожата, който трябваше да бъде отстранен.“

ЕЦБ отказва да коментира темата и препраща Politico към по-ранното изявление на президента на ЕЦБ, която в четвъртък сложи край на месеци спекулации относно бъдещата ѝ роля, като заяви, че се оттегля на 7 февруари – преди официалното изтичане на мандата ѝ през октомври следващата година.

ЕЦБ не разкрива какви са непосредствените планове на 70-годишния финансов лидер, но тя вече е намеквала за възможност да се включи в президентската надпревара във Франция през 2027 г.

Според източник на Politico, запознат с намеренията ѝ, тя е предприела тази стъпка почти година преди края на мандата, за да има „по-голяма свобода да изразява своите възгледи и да се ангажира с въпроси, които не са свързани с паричната политика, тъй като не може да остане неутрална, когато вижда събитията, които се развиват в собствената ѝ страна и по света“.

„Свобода на изразяване“

На пресконференцията в четвъртък след решението на ЕЦБ да запази лихвените проценти без промяна, Лагард потвърждава медийните съобщения, че изтегля датата на напускането си, защото иска повече свобода да изразява политическите си възгледи, отбелязва CNBC.

Напускането ѝ ще се състои преди президентските избори във Франция следващата пролет.

Причината, поради която предсрочно приключвам мандата си, като напускам през февруари 2027 г., вместо през октомври, е – както вече казах на колегите, служителите и управителите – че искам да имам свобода на словото, свобода на изразяване и свобода да се ангажирам с въпроси, които не са свързани с паричната политика.

Като председател на ЕЦБ Лагард е била под „ограничението“ на „задължението за неутралност“, добавя тя.

В момента, що се отнася до много части на света, не само в Европа... мисля, че гласът ми може да помогне, действията ми могат да помогнат в защита на принципите, които са ми скъпи.

„Един от тези принципи... Не мисля, че мога да остана неутрална; не мисля, че мога да се чувствам комфортно в тази неутралност в момента. Интересува ме истината и виждам, че тя много често бива нарушавана, опровергавана от погрешни тълкувания, и от позицията, която заемам през последните повече от 20 години от живота си... има неща, които мога да кажа. Дали хората ще ме послушат или не, е друга история, но чувствам, че трябва да кажа тези неща.“

Наблюдателите на пазара отбелязват, че изборът на момента измества напускането ѝ преди френските президентски избори, в които проучванията сочат, че кандидатката от крайната десница Марин льо Пен е фаворитка.

Лагард многократно е омаловажавала всякакви спекулации, че възнамерява сама да се кандидатира. Ако все пак го направи, ще се сблъска с изключително кратки срокове, като първият тур на изборите е през април.

Ранното ѝ напускане означава, че новият френски президент „няма да има роля в избора на следващия председател на ЕЦБ, което е особено важно, предвид политическата и фискалната несигурност около Франция“, заявява Феликс Федър, икономист в  Aberdeen Investments.

Наследниците в ЕЦБ

Висши представители на ЕЦБ вече преговарят за други ръководни постове, като главният икономист Филип Лейн и влиятелният член на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, отговаряща за пазарните операции, също ще напуснат Централната банка на еврозоната през 2027 г.

ЕЦБ е институционално независима, а Управителният ѝ съвет се състои от шестчленния Изпълнителен съвет и управителите на 21-те национални централни банки от еврозоната. Назначаването на най-висшите длъжности обаче се извършва от Европейския съвет след консултации с Европейския парламент и държавите-членки от еврозоната, като преговорите обикновено отразяват политическите споразумения относно националното представителство и влияние, допълва CNBC.

Испанецът Пабло Ернандес де Кос и нидерландецът Клаас Кнот, които бяха начело на съответните си централни банки през последните години, се считат за основни претенденти за поста на Лагард.

Де Кос в момента е генерален директор на Банката за международни разплащания. Кнот беше управител на нидерлндската централна банка от 2011 до 2025 г. и е почетен гостуващ изследовател в Института „Питърсън“ за международна икономика.

Назначаването на нов президент се счита за решаващо на фона на пазарните дебати дали ЕЦБ би могла да използва един от своите механизми за интервенция, тъй като Франция е изправена пред засилваща се криза с държавния дълг.

Президентските избори внасят допълнителна несигурност, тъй като доходността на облигациите се покачва, а спреда ѝ спрямо бенчмарка на еврозоната – Германия, достига най-високото ниво от времето на кризата с държавния дълг в блока през 2010 г.

Ястребов подход?

Кнот се възприема широко като по-„ястребовият“ от двамата, като по-рано предупреди, че ЕЦБ рискува да предприеме твърде малко мерки по време на скока на инфлацията през последните години и намекна за възможността от значителни увеличения на лихвените проценти.

Назначаването му „вероятно ще бъде възприето като „ястребово“ и може да подкрепи еврото, макар че по-твърдата позиция би могла също така да окаже натиск върху спредовете по френските и периферните облигации“, смята Пиер Роке, сътрудник по глобалните капиталови пазари във Validus Risk Management.

„Де Кос би сигнализирал за по-голяма приемственост, с по-силен акцент върху финансовата стабилност. При натиска върху френския дълг и инфлацията, която все още е над целевото ниво, пазарите на лихвени проценти вероятно биха се почувствали по-спокойни при назначаването му.“

Националността ще бъде друг фактор, заявява пред CNBC Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическия отдел в ING. „Макар Кнот да намери повече подкрепа сред правителствата на Северна Европа, въпросът е дали Де Кос ще бъде подкрепен от настоящото испанско правителство. Във всеки случай и двамата биха донесли високо ниво на експертиза в паричната политика. Нещо, което Кристин Лагард трябваше да усвои, когато вече беше на поста“, допълва икономистът.

Следващият ход на Кристин Лагард

На заседанието в четвъртък Кристин Лагард беше посрещната с бурни аплодисменти от Управителния съвет на централната банка.

„За мен беше голяма чест да служа на тази институция. Благодаря на всички, които ме подкрепиха по този път през последните седем години“, заявява тя.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че тя е осигурила „стабилно и решително ръководство, допринесло за запазването на стабилността и устойчивостта на еврозоната“.

Кристин Лагард, родена в Париж през 1956 г., първоначално е юрист, преди да се присъедини към френското правителство. През 2007 г. тя става първата жена министър на финансите на страна от Г-7. През 2011 г. е назначена за изпълнителен директор на Международния валутен фонд – първата жена, заемала този пост, преди да оглави ЕЦБ.

През 2024 г. претърпява удар по отношение на ръководството си в Централната банка, когато проучване сред персонала дава силно критична оценка за нейното управление.

Проучването показа, че мнозина смятат, че отделя прекалено много време на теми, които нямат връзка с паричната политика.

Според информация на Financial Times Кристин Лагард се счита за водещ кандидат за следващ председател на Световния икономически форум.