Европейската централна банка (ЕЦБ) остави основния си лихвен процент по депозитите без промяна на ниво 2,5%, на заседание, засенчено от обявеното малко по-рано от президента Кристин Лагард решение да напусне поста си през февруари следващата година, 9 месеца преди края на мандата ѝ.

Паузата в паричната политика идва на фона на разпродажбата на френски държавни облигации, която повишава разходите по заемите в цялата еврозона, докато инфлацията достига 3,8% – почти двойно повече от целта на ЕЦБ от 2%, съобщава Euronews.

Решението на Управителния съвет, който определя лихвените проценти за 21-те държави, използващи еврото, следва две увеличения на лихвите тази година, последното от които през септември, тъй като цените на енергията, свързани с конфликта в Иран, допринесоха за повишаване на инфлацията.

В изявление след заседанието ЕЦБ посочва, че цените на енергията „продължават да се повишават, което създава рискове за повишение на инфлацията и рискове за забавяне на икономическия растеж“.

Лихвените проценти по основните операции по рефинансиране и по механизма за пределно кредитиране също остават съответно на 2,65% и 2,90%.

Инфлацията в еврозоната расте, но ЕЦБ вероятно ще задържи лихвите. Франция е една от причините

„Базовата инфлация досега остава като цяло стабилна, а заплатите на този етап не показват съществена реакция“, се посочва в изявлението на ЕЦБ, но се предупреждава, че мащабът и продължителността на енергийния шок „вероятно ще доведат до повишаване на инфлацията и забавяне на растежа“.

Централната банка признава също, че условията за финансиране „са се влошили от последното заседание на Управителния съвет, което вероятно ще окаже натиск върху инфлацията и растежа“, и подчертава, че „не поема предварителни ангажименти за конкретна траектория на лихвените проценти“.

Предсрочното напускане на Кристин Лагард

Часове преди заседанието Кристин Лагард обяви, че ще се оттегли от поста на президент на 7 февруари 2027 г., около девет месеца преди изтичане на осемгодишния ѝ мандат.

ЕЦБ не посочи причина, но от февруари насам в медиите се появяват информации, които свързват момента на оттеглянето ѝ с президентските избори във Франция през април 2027 г.

„Напускам тази институция с чувството, че съм свършила добра работа и че ЕЦБ е готова за бъдещето“, заявява Лагард в отделно изявление.

Кристин Лагард ще напусне поста председател на Европейската централна банка на 7 февруари 2027 г.

Нейното напускане дава старт на надпреварата за поста на председател на централната банка, като испанецът Пабло Ернандес де Кос и холандецът Клаас Кнот се считат за фаворити.

През първата половина на следващата година ще се освободят още две места в шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ, включително това на главния икономист Филип Лейн.

Фокусът е върху Франция

Новите решения от ЕЦБ идват в разгара на политическата и фискалната криза във Франция, втората по големина икономика в ЕС.

Миналата седмица разходите по 10-годишните френски облигации надхвърлиха 5% за първи път от 2002 г. насам. В четвъртък доходността се задържаше около 5%, като разликата спрямо германските облигации е около 155 базисни пункта.

Рейтинговата агенция Moody’s запази рейтинга на Франция на ниво Aa3 без промяна миналия петък, но с негативна перспектива, докато разделеният парламент се мъчи да приеме бюджета за следващата година.

Пълзяща фискална криза: Под заплаха ли е еврото и достатъчно силни ли са банките да го защитят

Междувременно нидерландската банка ING оцени, че повишението на доходността на облигациите от септември е имало същия ефект като увеличение на лихвените проценти с 25 базисни пункта в Германия и близо 50 базисни пункта във Франция.

„Пазарът на облигации е поел ролята на ЕЦБ“, се посочва от икономистите на банката.

Досега Кристин Лагард охлажда надеждите за спасителна акция. В изявление в Банкок този месец тя заявява, че „основното и първо решение се крие във Франция. И то е свързано с фискалната политика“.

Ще се намеси ли ЕЦБ във Франция? Ключът е фискалната политика, отговаря Лагард

В изявлението си от четвъртък ЕЦБ повтаря стандартната позиция, че Инструментът за защита на трансмисията (TPI), който досега никога не е използван за изкупуване на облигации на държави, изправени пред необосновани скокове в разходите по заемния капитал, е „на разположение за противодействие на необоснована и хаотична пазарна динамика, която представлява сериозна заплаха за трансмисията на паричната политика“.

Централната банка също така оставя без промяна политиката си по отношение на баланса, като портфейлите от облигации продължават да се свиват, тъй като вече не реинвестира дълговете с настъпващ падеж, въпреки че ING очакваше кратка пауза.