Очаква се Европейската централна банка да остави основния си лихвен процент без промяна в четвъртък, за да избегне допълнителен натиск върху френските държавни облигации. Засега има малко признаци, че рязкото поскъпване на енергията води до по-високи цени на останалите стоки и услуги.

През септември ЕЦБ повиши лихвите за втори път от началото на войната между САЩ и Иран, която предизвика рязък скок на енергийните цени. Оттогава доходността по френските държавни облигации достигна равнища, невиждани от началото на века.

Цените на държавните облигации на други страни от еврозоната също се понижиха, макар и в по-малка степен. Това оскъпи кредитирането за домакинствата и бизнеса в целия валутен съюз, ограничавайки търсенето и ценовия натиск без допълнителна намеса на ЕЦБ.

Годишната инфлация в еврозоната се ускори до 3,8% през септември спрямо 3,2% през август. По-голямата част от увеличението обаче се дължи на енергийните цени, докато поскъпването на промишлените стоки се забави.

Петролът остава над 100 долара за барел, Франция получи кратка глътка въздух от Moody’s, а инвеститорите очакват дали Фед ще задържи лихвите или ще изненада с ново повишение

Пазарите влизат в ключова седмица за лихвите

Рискът от вторични инфлационни ефекти остава. Повечето преговори за заплатите се провеждат в началото на календарната година, когато домакинствата вече ще са усетили и по-високите сметки за отопление през зимата. ЕЦБ ще има възможност да оцени ситуацията на следващото си заседание през декември, непосредствено преди началото на преговорите за възнагражденията.

Междувременно съмненията на инвеститорите, че Франция няма убедителен план за свиване на бюджетния дефицит и овладяване на растящия държавен дълг, допълнително засилват напрежението около френските облигации. Ако високата им доходност се задържи, разходите на правителството за обслужване на дълга ще нараснат, което ще затрудни усилията му да ограничи новите заеми.

Според икономисти ЕЦБ ще се стреми да избегне допълнително влошаване на ситуацията. Един от начините е да даде сигнал, че може да повишава лихвите по-бавно, отколкото инвеститорите очакват в момента.

„Това вече се случва, но ЕЦБ може да заяви още по-ясно, че условията за ново повишаване на лихвите стават все по-строги, или дори напълно да изключи подобни увеличения“, пишат икономисти на Oxford Economics в анализ.

Според прогнозата икономиката на страната ни ще се представя по-добре от средното за ЕС, но нов енергиен шок може да вдигне инфлацията до 7%

EY: Българската икономика ще расте с 3,5% през 2027 г., но инфлацията остава висока

В реч по-рано този месец главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн също обърна внимание на възможността свиването на търсенето вследствие на войната да забави икономическия растеж и инфлацията.

„Увеличаването на дългосрочните лихвени проценти оказва съществено отрицателно въздействие върху икономическата активност и понижава инфлацията в средносрочен план“, заяви той.

Засега напрежението на френския дългов пазар не е предизвикало подобни сътресения в останалите страни от еврозоната. Историята на валутния съюз обаче поражда опасения, че проблемите могат да се пренесат и към други държави, пише The Wall Street Journal.

Финландия, Германия и Литва използват еврото и процентa по депозитите на ЕЦБ от 2,5%, но с нива на инфлация през септември съответно 2,7%, 3,3% и 6,1%

Един лихвен процент, три реалности на инфлация. Защо ценовият шок в Европа е толкова неравномерен

ЕЦБ вече е попадала в подобна ситуация и тогава допусна сериозни грешки. През 2011 г., изправена пред поскъпване на енергията и убедена, че еврозоната е преодоляла дълговата си криза, централната банка повиши основния си лихвен процент два пъти. Решенията допринесоха за задълбочаването на кризата и впоследствие ЕЦБ беше принудена да отмени увеличенията.

Съмненията в преценката на централната банка бяха разсеяни едва през 2012 г., когато новото ѝ ръководство даде сигнал, че е готово да направи „всичко необходимо“, за да гарантира оцеляването на еврозоната.

Кристин Лагард вероятно ще се опита да покаже, че ЕЦБ си е взела поука от тези събития, когато застане пред журналистите след решението за лихвите.

„Не смятаме, че сегашните разлики в доходността между държавните облигации оправдават намеса, но Лагард може да припомни на пазарите с какви инструменти разполага ЕЦБ, за да ограничи риска от разпространение на напрежението“, пише Бас ван Гефен, анализатор в Rabobank.