Българската икономика ще ускори растежа си до 3,5% през 2027 г., значително над средното за Европейския съюз и еврозоната. По-силният ръст обаче ще върви с инфлация от 4,4%, а при нов продължителен енергиен шок тя може да стигне 7%.

Това показва октомврийската прогноза на EY за европейската икономика.

За тази година компанията очаква българският БВП да нарасне с 2,9%, а през 2028 г. темпът да се забави леко до 3%. За ЕС прогнозата е за ръст от 1,4% през 2026 г., 1,7% през 2027 г. и отново 1,4% през 2028 г. Еврозоната ще расте още по-бавно - съответно с 1%, 1,4% и 1,3%.

Разликата при инфлацията обаче също остава голяма.

EY очаква средногодишното поскъпване в България да бъде 5,4% през тази година, 4,4% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г. За еврозоната прогнозите са съответно 3%, 3,1% и 1,9%.

През септември годишната инфлация у нас е достигнала 5,6%. Според анализа една от причините е по-високата цена на енергията, която вече се прехвърля и върху услугите, включително тези, свързани с туризма.

През септември 2026 г. спрямо същия месец на предходната година три държави от ЕС са регистрирали поскъпване с над 40%: България (42,2%), Естония (40,6%) и Литва (40,2%)

Горивата на дребно у нас са поскъпнали с 42,2% през септември, най-рязко в ЕС за втори пореден месец

Енергията остава големият риск

Именно енергийните цени могат да направят най-голямата разлика през следващата година.

В базовия сценарий EY очаква инфлация от 4,4% и растеж от 3,5%. Ако енергийният шок се проточи, инфлацията може да стигне 7%, а растежът да се забави до 2,9%.

При по-благоприятно развитие инфлацията би паднала до 3,1%, а икономиката може да нарасне с 3,7%.

Така дори при най-тежкия от разглежданите сценарии анализаторите не очакват България да изпадне в стагнация или рецесия.

Страните от Централна и Източна Европа обаче са по-чувствителни към резки промени в цената на енергията. Причината е по-големият ѝ дял в разходите на домакинствата, а валутните движения могат допълнително да усилят натиска върху цените.

Понижението на реалния БВП се дължи предимно на по-малкото увеличение на частното потребление вследствие на ревизията в низходяща посока в растежа на заплатите в частния и публичния сектор, и на по-ниския размер на фискални трансфери към домакинствата

Ревизия надолу: БНБ понижава прогнозата си за икономическия растеж на България

„България влиза в следващите години с добра перспектива за растеж и възможност да се развива с по-високи темпове от средните за Европа. Сега предизвикателството е този потенциал да се превърне в устойчиво развитие чрез повече инвестиции, по-висока производителност и по-ефективно използване на енергията, особено в среда на все още значителен инфлационен натиск“, казва Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за Югоизточна Европа.

Европа расте, но домакинствата усещат натиска

Картината в останалата част на Европа е по-слаба.

EY очаква еврозоната да нарасне с 1,4% през 2027 г., докато средногодишната инфлация остане около 3,1%. Връщане към 2% се очаква едва към средата на 2028 г.

По-високите цени вече се отразяват и върху потреблението. Според прогнозата ръстът на разходите на домакинствата в еврозоната ще се забави от 1,5% през 2025 г. до 1% през тази година и едва 0,7% през 2027 г.

Оценката за бизнес средата се подобрява рязко, но растежът все по-често опира до недостиг на умения, достъп до капитал и администрация, която не смогва на темпото на компаниите

Българските предприемачи през 2026: Повече AI, повече идеи, същите проблеми с бюрокрацията

В същото време по-високите лихви оскъпяват финансирането за бизнеса и кредитите за домакинствата. EY очаква още едно увеличение на основните лихвени проценти след повишенията през септември, а пазарите към октомври залагат и на възможност за по-сериозно затягане.

Пазарите засилват натиска върху Париж за овладяване на дефицита, докато правителството се опитва да прокара бюджетни съкращения на фона на насилствени протести и политическа нестабилност

Доходността по 10-годишните облигации на Франция удари 5% за първи път от 2002 г.

България изпреварва големите европейски икономики

На този фон прогнозата за България изглежда силна и спрямо отделните големи европейски държави.

EY очаква през 2027 г. Германия да нарасне с 1,2%, Франция с 0,7%, Испания с 1,9%, а Полша с 3,1%. За България прогнозата е 3,5%.

Германия постепенно се възстановява, докато Франция остава слаба. Испания и Полша продължават да се представят по-добре от повечето големи европейски икономики, но и двете остават под прогнозирания темп за България.

Европейският растеж засега се държи благодарение на комбинация от държавни разходи и инвестиции. EY посочва фискалната експанзия в Германия и ефекта от огромните инвестиции в AI в САЩ като част от причините Европа да устоява по-добре от очакваното на енергийния шок.

Инвестициите и износът също се очаква да останат сравнително устойчиви.

Рискът е тази устойчивост да не издържи при нова ескалация в Близкия изток и нов скок на енергийните цени. В тежкия сценарий на EY растежът на еврозоната през 2027 г. пада до едва 0,7%, а инфлацията се ускорява до 5,1%.

Сред останалите рискове компанията посочва нови търговски бариери и мита, проблеми с доставките на енергия, напрежение около публичните финанси и резки спадове на капиталовите пазари.