Икономиката на еврозоната е нараснала с 0,4% през третото тримесечие на 2026 г., показва предварителната оценка на Eurostat. За целия Европейски съюз ръстът е 0,5%.

И в двата случая икономиката продължава да се разширява, макар и с по-нисък темп спрямо второто тримесечие, когато БВП се увеличи съответно с 0,6% в еврозоната и с 0,7% в ЕС.

На годишна база растежът дори леко се ускорява. БВП на еврозоната е с 1,3% над нивото от третото тримесечие на 2025 г., а този на ЕС - с 1,5%. През предходното тримесечие увеличението беше съответно 1,2% и 1,4%.

Данните показват, че европейската икономика засега устоява на високите цени на енергията след войната между САЩ и Иран. Натискът обаче остава сериозен, тъй като петролът се задържа над 110 долара за барел, а по-високата доходност по държавните облигации оскъпява финансирането за бизнеса и домакинствата.

Разликите между отделните държави остават значителни.

Германската икономика е нараснала с 0,2% през третото тримесечие, над очакванията за застой. Правителствените разходи за инфраструктура и отбрана подкрепят активността след години на слаб растеж, а производителите са получили временен тласък и от затрудненията на азиатските им конкуренти заради проблемите с доставките от Близкия изток.

Испания и Нидерландия отчитат ръст от по 0,6%, докато италианската икономика е останала без промяна спрямо предходното тримесечие.

Най-силният резултат е на Ирландия - 5,5%. Тези данни обаче традиционно са силно повлияни от дейността на големите мултинационални компании и трябва да се разглеждат с повишено внимание.

Естония също е нараснала с 0,6%, Чехия и Финландия - с по 0,5%, а Швеция - с 0,4%.

Сред държавите, за които Eurostat разполага с предварителни данни, спад е отчетен само в две - Литва с 1% и Франция с 0,1%.

Френската икономика се е свила след нулев растеж през второто тримесечие и спад от 0,2% през първото. БВП на страната не е нараствал на тримесечна база от края на 2025 г.

БВП на Франция не е нараствал на тримесечна база от края на 2025 г.

Френската икономика се свива, а тревогите за дълга се засилват

Това допълнително засилва притесненията около публичните финанси на Франция. Държавният дълг е близо до 120% от БВП, а правителството очаква бюджетният дефицит да достигне 5,4% през 2026 г. - значително над референтния праг от 3% в европейските фискални правила.

Политическият блокаж в раздробения парламент също натиска доверието на инвеститорите, а доходността по френските държавни облигации достигна най-високите си нива от десетилетия.

По-слабата икономика усложнява задачата на Париж, тъй като ниският растеж затруднява намаляването на дефицита и стабилизирането на дълга.

Цените на енергията „продължават да се повишават, което създава рискове за повишение на инфлацията и рискове за забавяне на икономическия растеж“, предупреждават от банката след решението

ЕЦБ запази основния лихвен процент в еврозоната без промяна

България без предварителна оценка за БВП

За България Eurostat все още не публикува предварителна оценка за растежа през третото тримесечие.

Последните данни на Българската народна банка обаче показват рязко увеличение на брутния външен дълг - показател, който включва задълженията на държавата, централната банка, финансовите институции, бизнеса и вътрешнофирменото кредитиране и затова не трябва да се сравнява директно с държавния дълг на Франция.

Към края на август брутният външен дълг на България е достигнал 68,8 млрд. евро, което е с 25,3% повече спрямо година по-рано. Сумата се равнява на 53,6% от прогнозния БВП спрямо 47,1% година по-рано.

Голяма част от увеличението обаче е технически ефект от присъединяването на България към еврозоната на 1 януари, а не резултат от ново външно финансиране.Външните задължения на БНБ са нараснали от 1,94 млрд. евро през август 2025 г. до 10,45 млрд. евро година по-късно.

Според централната банка промяната идва основно от счетоводните отношения в рамките на Евросистемата, свързани с разпределението на евробанкнотите след приемането на еврото. Тези суми се отчитат като задължение на БНБ и така увеличават брутния външен дълг на страната, без да означават, че централната банка е взела нов заем за над 8 млрд. евро.Това обяснява и значителна част от ръста на краткосрочния външен дълг, който почти се е удвоил до 17,75 млрд. евро.

Външните задължения конкретно на сектор „Държавно управление“ са 19,28 млрд. евро, или 15% от БВП, спрямо 17,66 млрд. евро година по-рано. Увеличението е 9,2%.

Понижението на реалния БВП се дължи предимно на по-малкото увеличение на частното потребление вследствие на ревизията в низходяща посока в растежа на заплатите в частния и публичния сектор, и на по-ниския размер на фискални трансфери към домакинствата

Ревизия надолу: БНБ понижава прогнозата си за икономическия растеж на България

Енергията остава основният риск

Бизнес проучванията сочат, че икономиката на еврозоната може да продължи да расте и през последното тримесечие на годината. През октомври обаче компаниите отново отчитат по-силен натиск върху разходите си.

Международният валутен фонд този месец повиши прогнозата си за растежа на еврозоната през 2026 г. до 1,1% от 0,9% и запази очакването си за 2027 г. на 1,2%.

В същото време фондът повиши прогнозата си за инфлацията до 3,1% през тази година и 2,8% през следващата - и в двата случая над целта на Европейската централна банка от 2%.

На годишната си среща фондът призова за „спешни“ действия за възстановяване на публичните финанси

МВФ предупреждава: Водещите икономики се насочват към най-големите бюджетни дефицити от пандемията насам

ЕЦБ остави лихвите без промяна в четвъртък, след като ги повиши през юни и септември заради енергийния шок.

Президентът на институцията Кристин Лагард заяви, че силният пазар на труда, вътрешното търсене и инвестициите в изкуствен интелект продължават да подкрепят икономиката, но предупреди за нарастващите рискове.

„Рисковете пред перспективите за растеж са насочени надолу“, каза тя, посочвайки възможно допълнително затягане на условията за финансиране и продължаването на конфликта в Близкия изток.

Опасенията от нова ескалация поддържат цената на петрола над 110 долара за барел. Допълнително поскъпване на петрола и природния газ би увеличило инфлационния натиск и вероятността ЕЦБ отново да повиши лихвите.

Рискът става още по-важен с приближаването на зимата, когато потреблението на енергия в Европа традиционно нараства.