МВФ предупреждава: Водещите икономики се насочват към най-големите бюджетни дефицити от пандемията насам
На годишната си среща фондът призова за „спешни“ действия за възстановяване на публичните финанси
,fit(1001:538)&format=webp)
МВФ прогнозира, че нетното заемане на правителствата в развитите икономики ще достигне 5,2% от БВП тази година.
Водещите световни икономики трябва да предприемат „спешни“ действия за укрепване на публичните си финанси, предупреди Международният валутен фонд, след като публикува прогнози, според които бюджетните им дефицити тази година ще бъдат най-големите от срива по време на пандемията от Covid-19.
В новия си доклад „Световни икономически перспективи“ МВФ прогнозира, че нетното държавно заемане в развитите икономики ще достигне 5,2% от БВП тази година. Това е най-високото ниво от 2021 г., когато голяма част от света все още беше под ограничения заради пандемията.
Според прогнозите на фонда дефицитите в Китай и САЩ ще достигнат или надхвърлят 8% от БВП през 2026 г. Методологията на МВФ обхваща по-широк кръг от държавни разходи и заемане в сравнение с някои национални показатели.
Новите оценки представляват влошаване спрямо прогнозата на фонда от април и идват след месеци на сътресения на световните пазари на държавен дълг. Доходността се повиши, докато инвеститорите се опитват да оценят рисковете от растящия публичен дълг, инфлацията и агресивното финансиране на инвестициите в AI.
„Световната икономика показа устойчивост, но тази устойчивост достига своите граници“, заяви главният икономист на МВФ Силвана Тенрейро на пресконференция.
Според доклада световната икономика засега устоява на петролния шок, отчасти благодарение на инвестиционната вълна, свързана с AI. В същото време обаче рисковете около държавния дълг нарастват, а глобалният публичен дълг се насочва към 100% от БВП по-късно през това десетилетие.
„Подновеният фокус върху възстановяването на фискалните буфери е спешно необходим предвид високите равнища на дълга, по-високите разходи по заемното финансиране, множеството нови изисквания към публичните бюджети и засилената несигурност“, посочва МВФ.
Разходите на правителствата по заемното финансиране достигнаха най-високите си нива от десетилетия, след като високите цени на енергията и икономическият растеж накараха централните банки да се откажат от плановете за намаляване на лихвите. Федералният резерв, Европейската централна банка и Японската централна банка са сред институциите, които повишиха лихвените проценти тази година.
„При нарастващи дългосрочни разходи по държавното финансиране в големите развити икономики високият публичен дълг и значителните нужди от рефинансиране правят държавите все по-уязвими към подобни внезапни промени във финансовите условия“, предупреди МВФ.
Разпродажбата на пазара на държавен дълг се задълбочи през септември, увеличавайки натиска върху бюджетите чрез по-високи разходи за лихви.
В САЩ нетното заемане на сектор „Държавно управление“ се очаква да достигне 8,5% от БВП тази година според прогнозата на МВФ, спрямо 7,1% през 2025 г. и 5,8% непосредствено преди пандемията.
Показателят на фонда, който включва заемането на щатските и местните власти наред с федералните разходи, е значително по-висок от други оценки.
Независимата бюджетна служба на Конгреса на САЩ прогнозира през февруари, че федералният дефицит ще достигне 5,8% от БВП тази година. Анализаторският център Committee for a Responsible Federal Budget очаква ниво от 6,2%.
МВФ добави, че с нарастването на фискалните разходи и засилването на изборния натиск в много държави „централните банки могат отново да се сблъскат с призиви да улеснят по-голямото държавно заемане или да толерират инфлация над целевото равнище“.
Икономическият растеж ще остане сравнително устойчив тази година, според фонда, който повиши минимално прогнозата си за световния БВП с 0,1 процентен пункт до 3,1%. За 2027 г. МВФ очаква глобалната икономика да нарасне с 3,4%.
Част от обяснението е инвестиционната вълна около AI.
„Но импулсът от AI едва ли ще подкрепи всички икономики еднакво“, предупреждава фондът.
Макар общият темп на растеж да изглежда стабилен, все по-голяма част от него се концентрира в по-малък брой държави. През април 54 икономики са формирали 95% от глобалния растеж. Оттогава броят им е спаднал до едва 32, след като прогнозите за редица държави бяха понижени.
„Световната икономика нито просто се забавя, нито просто ускорява. Растежът се преразпределя между държавите в зависимост от това доколко са изложени на предизвикания от войната шок в предлагането и на силното търсене, свързано с AI“, се казва в доклада.
САЩ продължават да бъдат основен двигател на световната икономика, като растежът се очаква да остане стабилен на ниво от 2,3% както тази, така и следващата година.
Прогнозата за Германия беше повишена значително с 0,6 процентни пункта заради нарастващите инвестиции в инфраструктура и отбрана. МВФ вече очаква германската икономика да нарасне с 1,3% тази година и с 1,1% през 2027 г.
Китай се очаква да забави растежа си до 4,5% тази година спрямо 5% по-рано, а през 2027 г. темпът да се понижи допълнително до 4%.
На този фон Индия се откроява с прогнозиран растеж от 7% както през тази, така и през следващата година.
Докладът на МВФ за глобалната финансова стабилност, публикуван по-късно във вторник, също подчерта риска от влошаване на публичните финанси. Според фонда комбинацията от продължителни войни, кибератаки и екстремни метеорологични явления задълбочава глобалния енергиен шок.
Докладът се фокусира върху три основни риска, сред които корекция на цените на активите, свързани с AI, и нарастващи системни заплахи от кибератаки. Според МВФ те могат да се превърнат в катализатор за рязко затягане на финансовите условия и сериозни сътресения на пазарите.
В навечерието на публикуването на доклада американските индекси приключиха понеделнишката сесия разнопосочно. Nasdaq Composite загуби 0,4%, S&P 500 се понижи с 0,1%, а Dow Jones Industrial Average се повиши с 0,3%. Пазарът на американски държавни облигации не работеше заради Деня на Колумб.
„Ново ускоряване на инфлацията или опасения за публичните финанси могат да предизвикат рязък скок в доходността по държавните облигации и да доведат до по-широки пазарни сътресения заради фундаменталната роля на държавния дълг във финансовата система“, се казва в доклада.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)