Антикапиталистическото мислене

Лудвиг фон Мизес категорично доказва, че експанзията на свободните пазари, на разделението на труда и на частното капиталово инвестиране е единственият път към материално натрупване и процъфтяване на човечеството. Социализмът е катастрофален за съвременната икономика, защото отсъствието на частна собственост върху земята и върху капиталовите стоки не позволява никакво рационално ценообразуване и оценка на разходите.

Според него държавната намеса и най-общо интервенционизмът ограничават и осакатяват пазара, който така се оказва контрапродуктивен и по този начин води постепенно и неизбежно до социализъм.

Представеният от Сиела кратък труд „Антикапиталистическото мислене" представя в блестяща, сбита и ярко полемична форма основни тези и идеи на Мизес. Това е остър и безкомпромисен памфлет в защита на свободния, автентичен капитализъм, наситен с много духовна енергия, с публицистичен патос, с тънка ирония, а понякога и с убийствено презрение.

Последното, което може да се каже за тази книга е, че е професионално суха и академично скучна. Поразително е, че сложни и спорни проблеми се поднасят по изключително убедителен и достъпен начин. Не е нужно да си икономист, за да разбереш икономическите идеи на автора.

Лудвиг фон Мизес е роден през 1881 г. в Лвов, Полша- град, който тогава се нарича Лемберг и е в границите на Австро-Унгария, в известно и влиятелно аристократично семейство. Завършва университета във Виена и през 1906 г. защищава докторска дисертация по канонично и римско право.

В периода 1904-1914 г. посещава семинара на Бьом-Бавьорк във Виенския университет. Преди и след края на Първата световна война работи като съветник в Австрийската индустриална камара и преподава като частен доцент във Виенския университет.

След края на войната за две години е директор на Австрийската репарационна комисия към Лигата на нациите. Основава през 1927 г. Австрийския институт за изследване на бизнес цикъла, където става изпълнителен вицепрезидент. Работи заедно с Фридрих фон Хайек, който е управител (мениджър) на института, а след неговото заминаване за Лондон - с Оскар Моргенщерн, който поема поста на Хайек. В периода 1933-1940 г. се премества в Женева и става професор в Института за международни изследвания.

В периода 1945 - 1969 г. Мизес преподава като извънреден професор във факултета по бизнес администрация на Нюйоркския университет, работи като съветник във Фондацията за икономическо образование, неколкократно посещава за лекционни курсове Мексико, Перу и Аржентина.

През 1957 г. отново заедно с Хайек основава обществото на бизнесмени, икономисти и интелектуалци „Мон Пелерин”.

Междувременно продължава и плодотворната изследователска работа на австрийския мислител. През 1947 г. се появява „Планираният хаос”, а през 1949 г. Мизес публикува капиталния си труд „Човешкото действие”, чието преработено издание излиза през 1963 и 1966 г.

Издава през 1956 г. „Антикапиталистическият начин на мислене”, през следващата година - „Теория и история”, а през 1962 г. се появява „Крайното основание на икономическата наука”.

Лудвиг фон Мизес умира през 1973 г. на 92 годишна възраст в Ню Йорк.

Издателство: Сиела

Автор: Лудвиг фон Мизес