На първо четене в народното събрание бе прието предложението на правителството да падне забраната само фармацевти да могат да откриват аптеки. При евентуалното одобрение на законопреакта и на второ четене, ще станем свидетели на промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Те предвиждат промени в глава Х от Закона, отнасящи се до търговията на дребно с лекарствени продукти, и отговарят на решение на Комисията за защита на конкуренцията от януари 2008 г.

Промените дават право на всяко физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателство на държава членка на ЕС или на друга държава страна по Споразумението за ЕИП, да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, ако е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър по фармация, а в предвидените от закона случаи – и с помощник-фармацевт.

До какво доведе това обаче - до бурни протести от страна на Български фармацевтичен съюз. Те се обявиха в защита на принципа „един фармацевт – една аптека”, в писмо изпратено до премиера, президента, и председателя на Европейския парламент.

Според тях негативните фактори при влизане в сила на новите изменения ще са изцяло за потребителите и ще се изразят в - поглъщане на малките аптеки от няколко големи вериги, които стават единствени участници на пазара; Картелни споразумения между веригите с цел поддържане на високи цени на лекарствените продукти; Съсредоточаване на аптеките в големите градове, където има икономически интерес, и остра липса на аптеки в по – малките населени места и в селата; Влошаване качеството на фармацевтичните услуги в резултат на извеждането на преден план на търговския интерес (целящ максимално увеличаване на продажбите, а не – предоставянето на качествени и достъпни лекарствени продукти, придружени от добри, ефективни, устойчиви и достъпни фармацевтични услуги).

Дали обаче, това е в интерес на фармацевтите, или поне на тези, чиято цел е да не се занимават с предприемачество, или казано по друг начин да си откриват собствени аптеки.

В декларацията се набляга на отрицателните ефекти, от това всеки да може да си открива аптека, част от които са доста спорни. Каква е ситуацията в момента обаче, когато стотици аптеки приключват с бизнеса си, които не са били собственост на фармацевти.

Тези обекти, които са били на границата на рентабилността, тоест не на най-подходящите за една аптека места (например до поликлиники, или на места където минават ежедневно десетки хиляди души), и не са били собственост на фармацевти решиха, че е по-просто да закрият, или да прекратят бизнеса си.

Станахме свидетели на закриването на хиляди аптеки през последната една година, което в никакъв случай не считам, че е в интерес на граждането.

Свидетели станахме и на закриването на вериги и раздробяването на бизнеса. Поради големите си обеми на зареждане, големите вериги ползваха отстъпки под различна разрешена от закона форма, което определено им позволяваше да поддържат по-ниски цени за гражданите.

Да не говорим, че вратички в закона се намират и оборотните аптеки, собственост на "капиталисти", които са "лошите" в случая отново оставаха техни дори под формата на договор за управление даден им от някакъв фиктивен собственик "фармацевт".

Какво се случва за самите фармацевти, повечето от които не са длъжни, или не искат да разкриват аптеки на местата на фалирали такива. Това си е един чисто предприемачески бизнес, който е свързан с капитал и изисква прекомерно много усилия. Тоест не е за всеки фармацевт.

Да не говорим, че е и спорна подготовката, която получават бъдещите собственици на аптеки в своето образование, логично насочено предимно към хуманитарната част на самия бизнес.

Като към това добавим и раздробяването на бизнеса, тоест невъзможност за печелене от мащаби, факта, че всяка една аптека си има постоянни разходи и няма да ползва значителни "отстъпки" под позволените разбира се от закона форми от складовете, то едва ли ще получим доволни потребители, които ще плащат по-малко за лекарства.

Другия негативен аспект е факта, че фармацевти се обучават само в София. На година излизат да кажем 350 магистри.

Като вземем впредвид, че само част от тях ще са склонни да отварят собствени аптеки, и това, че една година нямат такива права след своето завършване, пита се в загадката колко време ще е необходимо да се запълни дупката от затворени аптеки.

Трябва да се има впредвид, че фармацевтите които работят за друг от години и досега не са си направили собствена аптека, едва ли ще го направят само защото го изисква.

И ако до преди няколко години фармацевтите бяха в челото на класацията по доходи, то определено можем да кажем, че сега далеч не е така.

Закриването на стотици аптеки се изрази в голямо предлагане на фармацевти на пазара, което пък логично рефлектира и върху това тяхното възнаграждение да не расте дори с темпа на инфлация годишно.

За последните две-три години, средните заплати на магистър-фармацевтите са се повишили с едва 20-30%, което определено можем да кажем, че значително изостава зад ръста на реалните доходи средно на населението и дори зад инфлацията.

Трябва да подчертаем, че наскоро изтече гратисния период за приключване на дейността на аптеките, които не са собственост на фармацевти и ако се запази статуквото най-вероятно ще станем свидетели на по-нататъшни закривания на аптеки