„Бих искал да припомня, че кризата е органична фаза на всеки стопански цикъл и в определена степен част от стопанския живот. Няма икономическа система, която би могла да избегне или преодолее кризата. Днешната ситуация е красноречиво свидетелство за силно преувеличените твърдения от практици и теоретици през миналия век, че възможностите за регулиране на цикъла вече са толкова усъвършенствани, че едва ли не кризите са преодолени". Това заяви във встъплението си Пламен Орешарски, министър на финансите на България, при откриването на финансовата конференция „Йероглифът на кризата се чете и като възможност".

Той припомни, че те са характерни не само за пазарните икономики, но и за плановото стопанство. „Както всяка криза, така и настоящата е в резултат на дълбоки неравновесия на пропорциите в световното стопанство и най-вече в резултат на самоцелно разрасналия се финансов сектор и нуждите на реалната икономика," каза Орешарски.

Исторически погледнато, кризите са с различна степен на проявление и това донякъде се предопределя от развитието на каналите за пренос на информация.

Министърът направи и кратка ретроспекция на кризите в страната ни от новата и най-новата ни стопанска история.

„Голямата депресия от двадесетте и тридесетте години на миналия век се пренесе от САЩ към Европа през каналите на банките и достигна България. През 1931 г. България преживя дълбока банкова криза, която до голяма степен е продукт на своеобразното разрастване на кредитната дейност от многобройни банкови и небанкови институции, на свързано кредитиране (с елементи на бандитизъм), както и на липсата на банков надзор и на общи счетоводни правила. Банковата криза бе толкова дълбока, че през 1933 г. спадът на депозитите в банките достига на 50 на сто спрямо предкризисния период," спомена Пламен Орешарски.

Според него фактът, че тогава България е била в режим на фиксирана валута към златото, равновесен бюджет, прави така, че страната е със сравнително малък спад на БВП. „Както се казва в подобни ситуации, всякакви прилики с днес са случайни," се пошегува той.

„Като реакция на кризата се създава банкерски съвет, който поема функциите на регулатор, стандартизира се банковото счетоводство и се завишават изискванията за собствен капитал," посочи министърът.

Случва се така, че банките укрепват, а кризата дава импулс страната да се откъсне от пълната си селскостопанска зависимост и да насочи капитали в редица индустриални и инфраструктурни отрасли, не без подкрепата на държавата в тези процеси. „В резултат от кризата България преживява най-успешните си години на развитие и стабилност в новата си история, а в навечерието на войната е в първите 20 икономики в света," припомни Орешарски

„Погледнато в глобален мащаб Великата депресия дава импулс за развитие на нови отрасли - автомобилната индустрия, като най-типичен пример. Нови форми на организация на труда, развиха се нови банкови практики, инвестиционното банкиране бе разделено, въведе се застраховане на депозити и др. Появиха се и нови форми на социален живот и участието им в процеса на вземане на решения, разширява се и правото на гласуване и т.н. Голямата депресия положи основите на безпрецедентния 30 годишен ръст на икономиката", допълни министърът.

Пламен Орешарски припомни и банковата криза от средата на 90-те години на миналия век. „Що се отнася до по-новата ни стопанска история, по сходен начин може да се интерпретира и кризата от 1996-1997 г. Няма съмнения, че тя доведе до редица промени, спомогнали за забележителния икономически ръст през последните десет години, в това число да станем и членове на ЕС," каза финансовият ни министър.

Като успешни иновации отпреди 10-ина години той отбеляза въвеждането на паричния съвет, принципите за натрупване на фискален държавен резерв. Банковата система претърпява развитие - става по-солидна, а банковият ни надзор започва да прилага модерни надзорни практики - нещо, което ни отличава от други европейски държави и днес.

„Благотворен ефект от настоящата финансова криза са и предпоставките за подобряване на финансовата култура на всички икономически агенти. Фирмите и домакинствата вземат далеч по-рационални решения," посочи Орешарски.

„Ще се радвам, ако след време се съберем отново и говорим по темата как сегашната криза е спомогнала за последващ икономически ръст на икономиката ни," каза в заключение Пламен Орешарски.

Снимка: БГНЕС