"Европейското ни членство е гаранция за позитивното развитие на страната ни. В България могат и се правят добри пари, като бъдещето е в конвергенцията й към ядрото на ЕС. Разбира се, трябва да се поддържат елементите, които определят атрактивността на страната", каза д.ик.н. Гарабед Минсян от Икономическия институт на БАН, по време на финансовата конференция „Йероглифът на кризата се чете и като възможност". Според него сериозните рискове за страната са повече с вътрешен, отколкото с външен характер.

Той призова политическия елит да се придържа към европейските норми, както и да се въздържат от недопустими средства и прийоми (като дебатите за едностранна евроизация или АЕЦ Козлодуй).

Икономистът е на мнение, че замразените милиони евро показват не само спад на доверието на ЕС към България, но и се отразява върху отношението на чуждите инвеститори към страната ни.

„Значението на тези грантове вероятно не е само в абсолютната им стойност, а в сигналите, които те изпращат на чуждите инвеститори. Така например, ако едно евро не е дошло в страната, това означава, че други пет евро ще бъдат спрени по линия на чуждите инвестиции," коментира Гарабед Минасян.

Той критикува и поведението на правителството за противоречивите сигнали, които изпраща по линия на кризата. „Единствено Пламен Орешарски не е правил неуместни изказвания по линия на кризата за сметка на премиера Сергей Станишев и на икономическия министър Петър Димитров, които си позволиха объркани послания," посочи ученият. Според него подобно поведение се е отразило и върху бягството от българския лев. По негова информация от септември насам се наблюдава засилване на тенденцията на покупка на чужда валута от страна на икономическите агенти.

„Има няколко начина човек да гласува доверието си към случващото се в страната. Единият начин е чрез изборите, другата възможност, с която всеки един от нас гласува, всеки ден, и тя е чрез парите. Колкото е по-голямо доверието към правителството, толкова расте и доверието към местната валута, и обратното. Има ясно очертало се бягство на икономически агенти от местната валута, което е силен сигнал, че нещата не вървят добре," коментира икономистът.

По отношение на ръста на икономиката ни през последните години, той посочи, че имаме сравнително устойчив темп на нарастване на БВП. „Вероятно, след време историците ще кажат, че сме изживяли една тиха революция в нашата икономика," каза Гарабед Минасян.

Що се отнася до 2008 г. той посочи, че се очертава ръст на БВП от около 6.5%. Според него обаче има прекалено много инвестиции в икономиката ни, но без резултатите да са чак толкова чувствителни. Това е така, защото инвестициите са с ниска маржинална ефективност, посочи той.

По отношение на банковия сектор след 2003 г. страната ни привлече чужди стратегически инвеститори, поради перспективите пред нея и предстоящото й членство в ЕС, което бе гаранция за положително развитие. Чуждите финансови институции са привлечени от възможностите да се правят и се правят много добри печалби (в рамките на последните 4-5 години, чистата печалба на банковия сектор расте ежегодно средногодишно с повече от една трета, което е висока доходност), припомни Гарабед Минасян.

Той коментира и тенденцията за ръста на депозитите у нас от нерезиденти и кои са нерезидентите. Растат депозитите на депозитите у нас от нерезиденти. Защoто така и кои са тези нерезиденти? „Това са преди всичко собствениците на българските банки, за които продължава да бъде изгодна ситуацията, за разлика от развитите страни и по тази причина прехвърлят капитал. Това означава, че няма изтичане на капитал, а напротив имаме приток в банковата ни система, който спомага за разгръщане на кредитната активност и подобряване на печалбата на банковата система," смята икономистът.