Много често в медийното пространство се използва критичен тон относно управляващите политици в национален и световен мащаб, когато се коментират техни действия и решения. Това е напълно разбираемо и естествено, но поводът, по който го споменавам, е, че повечето статии, интервюта и материали, на които попадам, са изпълнени с отрицателни оценки относно работата на дадена институция или личност, без обаче да бъдат посочени конкретни решения за подобрение на настоящата ситуация. Какви биха били уместните реакции, когато нещо не работи правилно?

Първо, да се констатира, че действително е така и второ, да се предприемат конкретните действия, които да променят резултатите. Струва ми се, че обществото ни до голяма степен се ограничава само в първата част от решението на проблема. Констатираме, че нещо не работи, коментираме, че не работи, спорим защо не работи и търсим виновните за това, че не работи. Това ни поставя в ситуация, при която се окопаваме в проблемите си и живеем с тях. Бих искал да звуча малко по-градивно с този материал.

В материала "В какво да инвестираме - част първа" изложих и защитих, доколкото позволява мащаба на статията, мнението си за неспособността на водещите световни финансисти да предвидят настоящия срив на фондовите пазари. Бих казал дори, че те до голяма степен са и отговорни за него, поддържайки конвенционалната икономическа политика. Фундаменталната причина, поради която тя не работи, е, че не отчита основните фактори, които влияят на процесите на разширяване и свиване на икономиката, а именно обществените настроения.

И докато не се промени този факт, пазарът ще продължава да изненадва икономистите, оставяйки ги със смешните оправдания от рода на "Никой не го беше очаквал...". Иронията е, че с методите, които използват, когато достигнем истинското дъно, те точно тогава ще обявят колко тежко е положението и как в близко бъдеще не се очаква съществено подобрение.

За съжаление, такава е действителността и след като "специалистите" не могат да предположат настъпването на събития от такъв порядък, аз не бих се доверил и на прогнозата им кога ще приключат. Затова бих искал да се опитам да опиша накратко какво действително е настоящето положение в световната икономика през погледа на един вълнови анализатор.

Дефлационна депресия. Вече стана въпрос за едно такова съвсем недалечно и за жалост, не много розово бъдеще. За мен най-важният аргумент, подкрепящ такъв сценарий, идва от графиката на индекса Dow Jones Industrial Average. Прогнозата, направена чрез способите на Вълновия принцип, показва, че настоящият срив далеч не е приключил и това, което можем да очакваме, е от степен по-голямо от Голямата депресия.

След като очакванията са, че за индекса предстои пропадане, сходно по размер с това от 1929-1932 г., логично е да очакваме подобен ефект и в реалната икономика. Забелязвам, че напоследък в медийното пространство се споменава значително по-често за този етап от човешката история, така че ще пропусна възможността да описвам как е протекъл.

Следващият аргумент, който предполага риск от дефлация, е прекомерно раздутият кредитен балон. Всички депресии са започнали от благоприятната за тяхното зараждане среда-извънмерна кредитна експанзия. Тук ще цитирам Робърт Пректър, „Победи финансовата криза", стр.94: „Специалистът по банков кредит и Вълновата теория на Елиът Хамилтън Болтън в писмо от 1957 г. прави следните обобщения: Четейки историята на основните депресии в САЩ от 1830 г., насам бях впечатлен от следното:

1. Всички от тях водят началото си от дефлации, предизвикани от прекомерни кредити. Това е общ за всички фактор.

2. Понякога това раздуване на кредитите продължава години наред преди пукването на въздушния мехур.

3. Някое външно събитие, като например провал от световен мащаб, предизвиква развръзката, но предпоставките са били налице месеци, а в някои случаи и години преди това събитие.

4. Нито едно от тези събития не приличаше много на предходното и така те успяваха да заблудят масите.

5. Някои от паниките настъпиха при излишък от държавни приходи други - при огромни държавни дефицити.

6. Кредитът си е кредит, независимо от това дали е самоликвидиращ се или не.

7. Дефлацията при кредитите, които не се ликвидират сами, възпроизвежда по-дълбока икономическа криза."

Спомнете си размерите на кредитно предлагане преди малко повече от половин година. Те бяха безпрецедентни. Преди 4-5 години бях в Испания и имам ясен спомен за реклама, вървяща тогава по техните телевизии. Тя продаваше определена марка автомобили, но интересни са условията по лизинговия договор, които предлагаше компанията поръчител на рекламата.

Посланието към потребителя беше да закупи колата сега, а началото на плащанията по нея да започнат след една година! Позволих си да вмъкна този пример, защото е доста красноречив. Защо след година? От една страна, задлъжнялостта на населението е била толкова голяма, че способността му да изплаща още един автомобил е нулева. От друга, оптимизмът, че след година нещата ще са по-розови е показателен.

Стойности на екстремен оптимизъм са характерни за завършващата част на един дълъг бичи пазар. В България се включихме малко късно в световната политика на кредитна експанзия, но за сметка на това бързо наваксахме голяма част от пропуснатото. Банките раздаваха кредити при максимално занижени условия, на които трябва да отговарят кредитополучателите.

Оправданията бяха със сектора "сива икономика". Замислете се колко кредити са отпуснати на хора, за които банката единствено предполага, че печелят добре. Тоест те даваха заем, разчитайки, че клиентът извършва някаква дейност, за която почти нищо не знаят. Много голяма част от тях са потребителски (за покупка на имоти, коли и др.), което означава че не са самоликвидиращи, а относно това можем да се върнем към последната точка "ж" от заключенията на Хамилтън Болтън.

Следващият от аргументите, подкрепящи тезата ми, че се намираме в началния стадий на дефлационна депресия, е започналото вече обезценяване на основните суровини и метали. Малко статистика: пшеница - 57%, царевица - 54%, соя - 49%, платина - 63%, сребро - 56%, мед - 52%, петрол - 67%. Това, всъщност, са процентите, които са изтрити от стойностите на посочените инструменти в рамките на по-малко от година.

Приликата на поведението на цените при различните видове пазари сега със същите преди почти осемдесет години е очевидна. Бих могъл да продължа с изброяването на многобройни факти, но считам, че с казаното дотук съмненията за валидността на оценката на настоящата икономическа ситуация, както и предстоящата в близко бъдеще, остават незначителни.

Автор: Валентин Вълканов

www.home-traders.eu