Не са леки времената за колективните инвестиционни схеми и фондовата индустрия у нас. Не са добри и перспективите пред тях, поне ако се позовем на песимизма на инвеститорите и на актуалния доклад на UniCredit Group за благосъстоянието на домакинствата, които като че ли ще предпочетат да заложат на традиционните и носещи сигурност форми на спестяване като банковите депозити.

Според анализаторите от финансовата институция, набиращите през последните години популярност инвестиции във взаимни фондове и акции, ще могат да разчитат на по-умерен интерес от страна на домакинствата.

Предвид това идват и логичните въпроси - не носят ли някои инвестиционни схеми повече разходи, отколкото ползи и какви са законовите възможности за преобразуването на договорните фондове?

За колективните инвестиционни схеми (инвестиционни дружества и договорни фондове) е предвидена възможността за преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне, като редът за това е посочен в чл. 177 от ЗППЦК и съответно доразвит в Наредба № 25 за изискванията към дейността на инвестиционните дружества и договорните фондове (глава трета, раздел І за инвестиционни дружества и раздел ІІІ за договорни фондове).

В серия от материали ще представим тълкуването на някои законови постановки по темата за възможностите за разделяне, отделяне, вливане и сливане на ДФ (конкретно), както и ще представим отделен материал с коментари от професионалисти от пазара. Считаме, че моментът за воденето на подобен диалог е актуален и ще е от полза както на инвеститорите и самите КИС, така и за КФН.

Profit.bg - Законът говори за четири възможности за преобразуване на ДФ - вливане, сливане, разделяне и отделяне. Какво се крие зад всяка една възможност за преобразуване и възможно ли е на практика преобразуването на един ДФ у нас чрез посочените четири варианта - сливане, вливане, отделяне и разделяне?

Маруся Русева, ръководител "Правен отдел" в Ти Би Ай Асет Мениджмънт - При разделяне от един договорен фонд (ДФ) се образуват два (или повече) нови договорни фондове, а първоначалният ДФ престава да съществува. При отделяне на ДФ част от имуществото на съществуващ фонд се обособява в нов ДФ, след което и двата фонда - старият и новият - продължават да съществуват самостоятелно. При сливане на фондове два или повече ДФ образуват нов фонд, като с това първоначалните фондове престават да съществуват. При вливане имуществото на един ДФ преминава към друг ДФ, с което първият фонд престава да съществува.

Процедурата най-общо включва няколко стъпки.

Управляващото дружество, което е организирало и управлява съответния ДФ, трябва да вземе решение за неговото преобразуване, т.е. дали фондът да се раздели, дали от него да се отдели нов фонд, дали да се влее в друг ДФ или заедно с друг ДФ да се слеят в нов фонд.

В зависимост от взетото решение се подготвят и документите по преобразуването, които включват договор (план) за преобразуване, устройствен документ (правила) на новия фонд, съответно- промяна в правила на другите участващи в преобразуването ДФ, проспекти за публично предлагане на дяловете на фондовете и др.

Изготвените документи се внасят в Комисията за финансов надзор (КФН) за одобрение, без каквото не е възможно преобразуването на договорни фондове.

Изискваната за представяне в КФН информация е доста по обем, а документите, които трябва да се представят, са множество на брой. Например в случай на отделяне на нов ДФ от имуществото на съществуващ фонд, те са над петнадесет. При другите форми на преобразуване могат да бъдат и повече.

От една страна, обяснима е необходимостта от изготвянето и представянето в КФН на достатъчно информация за планираното преобразуване. Комисията, като натоварен от закона държавен орган за осъществяване на надзор върху дейността на договорните фондове, трябва да прецени въз основа на представената информация дали са спазени изискванията на закона.

Тези изисквания в крайна сметка са насочени към защита на интересите на инвеститорите в договорните фондове. Най-важният за инвеститорите момент е дали в резултат на преобразуването те ще получат справедлив (в стойностно изражение) еквивалент на инвестицията си, която са имали във фонда преди преобразуването му. Информация за това ще се получи от представения договор (план) за преобразуване, финансовите отчети и др. документи.

От друга страна обаче предвидената в закона процедура е разписана по начин, който прави прилагането й тромаво и трудно. Обяснение за това може да бъде специфичният характер на договорните фондове.

Те не са компании, но доколкото ДФ представляват обособено имущество, при преобразуването на фондовете е налице сходство с преобразуването на компаниите, чието имущество също се засяга при преобразуване. Необходимо е инвеститорите и в двата случая- като притежатели на дялове в ДФ или като акционери в компания - да получат полагащото им се участие в активите на ДФ или компанията след преобразуването.

Предвид това, заедно със специфичните за ДФ правила, процедурата по преобразуването на фондовете съдържа и препратки към Закона за публичното предлагане на ценни книжа в частта му за преобразуване на публично дружество и към по-общите норми на Търговския закон.

На практика преобразуване на фондове по посочените начини е възможно с уговорката, че процедурата съдържа множество неясноти и в изключително голяма степен зависи от тълкуванието, което комисията би дала при прилагането на нормите по преобразуването на договорни фондове. Все пак, до момента в България не е осъществявано преобразуване на ДФ и досега процедурата просто е запълвала една нормативна необходимост.

С оглед на актуалната икономическа обстановка в страна и в света обаче въпросът за преобразуването на ДФ от чисто теоретичен става практически, поради което е необходимо и без друго нелеката за това процедура да бъде ясно и възможно най-изчерпателно разписана.