Тази година трябваше да е година на тържества в Централна и Източна Европа. Навършват се 20 години от падането на Берлинската стена, десет години от източната експанзия на НАТО и пет години откакто Европейският съюз започна разширяването си към този регион; от Балтика до Черно море страните, които избягаха от съветската власт имат какво да празнуват. Но световната икономическа криза развали празника, пише британският "Файненшъл таймс" в статия, посветена на икономическата ситуация на Източна Европа.

Вместо да градят върху постигнатото през последните две десетилетия, лидерите на страните от региона усещат как икономическите основи се разклащат под нозете им, пише авторът на статията Стефан Уагстил.

Цяла Европа върви към най-тежката икономическа криза от 30-те години, но в сравнение със заможния Запад страните от Централна и Източна Европа са в по-слаба позиция зареагиране.

Опасностите са толкова големи, че лидерите на Европейския съюз, които се събраха в неделя в Берлин, се договориха да удвоят на 500 млрд. долара ресурсите на МВФ, с които да подпомогнат страните от Централна и Източна Европа, се посочва в статията на "Файненшъл таймс".

На риск е изложена не само икономическата, но и политическата стабилност на източноевропейските страни, отбелязва бизнес изданието. Засилващото се недоволство от рецесията, безработицата и задлъжняването могат да разпалят популизма и това да има непредвидими последици, смята авторът на статията.

Въпреки неотдавнашните антиправителствени демонстрации в България и Литва, прерасналите в насилие протести в Латвия и засилването на антиромската риторика в Унгария, Централна и Източна Европа не е регион, който ще рухне и стигне до безредици. Независимо от притесненията дали ще има европейска солидарност, новите членки на ЕС твърдо са решили да укрепват интеграцията си, пише "Файненшъл таймс".

Авторът изтъква, че каквото и да стане, различните страни вероятно ще минат през кризата с доста различен резултат. От едната страна са страните, подложени на особено силен финансов натиск, като Унгария, Латвия и Украйна, които са си осигурили спасителни пакети от МВФ, а от другата - Полша, Чехия и Словакия, които се отличават със сравнително стабилна икономика.

Коментирайки политическите последици от икономическите сътресения авторът пише, че в България кризата е засилила подкрепата за ГЕРБ, която определя като "популистка антикорупционна" формация и допълва, че тя се надява да спечели властта на изборите през лятото.

В контекста на общите за региона процеси е цитирано мнението на политолога Иван Кръстев, ръководител на Центъра за либерални изследвания, който изразява тревога от това средната класа да не падне духом, а това според него може да се стигне заради последиците от кризата, разочарованието от западния модел и западните практики, които средната класа е следвала, и липсата на друг модел, който да се следва.

Авторът обаче смята, че е прекалено песимистично да се смята, че Източна Европа ще се разочарова от Запада. Дори и в рецесия икономическите прогнози за страните от района за тази година са по-добри, отколкото за Западна Европа, пише "Файненшъл таймс".

Цитирано е и мнението на главния икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Ерик Берглоф, който казва, че въпреки кризата, дългосрочната интеграция на страните от Централна и Източна Европа със Западна Европа ще продължи и подчертава, че това е правилният модел за развитие.

Източник: БТА

Още по темата:

Оценката на Standard & Poor's помага на Полша и Чехия

ЕБВР: Рискуват се две десетилетия реформи в ЦИЕ

Европейската солидарност не действа на Изток

UBS: Банковите проблеми в Източна Европа са преувеличени