След краткото представяне на автомагистрала „Тракия" идва ред на втората магистрала в номерацията - А2 „Хемус".

Магистрала А2 „Хемус"

Хемус е автомагистрала в Северна България, предвидена да свързва София с Варна и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

Към днешна дата са използваеми участъците Горни Богров - Ябланица и Варна - Шумен. Името „Хемус" идва от старо наименование на днешна Стара планина. Планираната дължина на магистралата е 443 км, като построени до момента са 129 км.

По проект А4 „Черно море" (скоростна отсечка между Варна и Бургас) трябва да послужи и като връзка между А1 „Тракия" и А2 „Хемус".

На 5 декември 1999 г. официално е открита отсечката, заобикаляща Правец. Тя е с дължина 5.47 км и поради трудния терен включва 2 виадукта и тунел „Правешки ханове" (871 метра). Мостът на 48-ми километър е първият мост в България, построен по технологията на конзолно бетониране, както и масивният мост с най-голям отвор (140 м) в страната.

Строителството на участъка започва през 1984 г., но в края на 80-те години е спряно поради липса на финансиране. Завършено е през 1999 г. Тунелът и двата виадукта имат само 2 ленти за движение във всяка посока без лента за принудително спиране и не отговарят на изискванията за автомагистрала.

На 30 декември 2005 г. е открита отсечката Шумен - Каспичан с дължина 12.8 км. Според информация на правителствената информационна служба за изграждането на отсечката са вложени 77.6 млн. лв., сочи справка в Уикипедия. През декември 2008 г. официално бе открит пътния възел „Коритна" (край Ябланица). Съоръжението е на две нива и с трета лента за движение до включването в автомагистрала "Хемус".

Планът за подобряване на пътната инфраструктура за периода 2009-2013 година се определя като доста амбициозен, според залегналите приоритети на плана „Станишев". От правителството наблягат на три насоки за развитие, сред които доизграждане на магистралите „Тракия", „Струма", „Люлин" и „Марица", както и на концесионните проекти „Хемус" и „Черно море"

Усилено за предоставяне на концесия на автомагистралата се заговори малко по-рано. През октомври министърът на транспорта Петър Мутафчиев заяви, че магистрала "Хемус" може да се даде на концесия, ако бюджетът не отпусне достатъчно пари за нея.

Тогава министърът заяви, че "Хемус", която е една от двете най-важни за страната магистрали, изобщо не е предвидена в оперативна програма "Транспорт" и няма да е приоритет на държавата в близките години. Причината е, че европейските пари ще се използват само за развиване на трансевропейските пътища, с изграждането на които закъсняваме.

Същият месец от Министерството на околната среда и водите издаде Решение за въздействие върху околната среда за строежа на 230 км от магистралата. Документът бе изпратен за сведение до кметовете на 5 общини, през чиято територия ще минава първокласния път - Шумен, Търговище, Попово, Лозница и Полски Тръмбеш.

Първата отсечка от АМ "Хемус", която ще се строи, е 14 километра - от кв. "Мътница" до село Белокопитово. В Община Шумен нямат представа кога Министерството на транспорта ще обяви процедурата по избор на фирмата-изпълнител.

Меглена Плугчиева, вице премиер по усвояване на европейските фондове, заяви през юни, че в момента върви отчуждаването на имоти за връзката на автомагистрала „Хемус" с околовръстния път на София.

По информация на НАПИ индикативната стойност на проекта АМ "Хемус" - Софийски околовръстен път - Гара Яна е 32 млн. евро.

Според техническото описание на проекта магистралната връзка се явява част от Транс-европейски транспортен коридор IV. Строителството на новия участък с дължина 8.5 км, ще свърже съществуващият участък от автомагистрала "Хемус" с околовръстния път на София.

Строителството на новия участък ще доведе до значително намаляване интензитета на трафика, обособен между път Е79 Ботевград - София и път I-6 София - Бургас. Много важна цел на този проект е да се подобри екологическата обстановка в тази зона, както и да се увеличи сигурността при пътуването.

Средствата се осигуряват от Кохезионният фонд на ЕС (80%) и от националния бюджет (20%).

Още по темата:

Магистралите в България - А1 „Тракия"