След краткото представяне на А1 „Тракия", А2 „Хемус" и А3 „Черно море", дойде реда и на следващата автомагистрала по реда на номерацията - А4 „Черно море".

Магистрала А4 „Черно море"

„Черно море" трябва да свързва градовете Варна и Бургас, като се движи панорамно покрай Черно море. Тя е част от Общоевропейския коридор 8 (Дуръс - Тирана - Скопие - София - Бургас - Варна).

Общата дължина на участъка Бургас - Варна е 103 км. До 1980 г. са завършени 10 км от отсечката, която започва от Аспаруховия мост във Варна и завършва преди село Приселци.

Очаква се магистралата силно да улесни транспортните връзки между черноморските градове, като реши трудностите с прехода на Стара планина, който в момента силно забавя трафика между Обзор и Несебър.

Скоростната отсечка е част от плана на българското управление през 60-те години, когато е взето решение за изграждане на автомагистрален пръстен, включващ магистралите „Тракия", „Хемус" и „Черно море".

Проектирането на АМ "Черно море" започва през 70-те години на миналия век, когато от Пътпроект - филиал Варна са разработени вариантни трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания". Тази разработка е разгледана от Експертния технико-икономическия съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето, сочи справка в Уикипедия.

През 2001 г. Инжконсултпроект ООД - гр. Варна започва разработването на нови предварителни проучвания, възлагайки ги на изпълнителна агенция „Пътища". Разработени са три основни варианта: източен, западен и този през Дюлинския проход.

Трасето започва от края на изградения участък от АМ „Черно море" (от Аспаруховия мост до път I-9 при с. Звездица) и завършва при пътния възел при с. Ветрен (пресичане с път I-6), където прави връзка с АМ „Тракия".

Източният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Добри дол, Круша, Детелина, Рудник, Попович, Приселци, Кошарица, Тънково, Каблешково, Лъка, бившето минно селище „Черно море" и се включва в АМ „Тракия" при Ветрен.

Западният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Болярци, Равна гора, Детелина, Юнец, Господиново, Попович и Приселци и нататък се развива в близост до източния вариант. Източните склонове на Стара планина се пресичат и от двата варианта чрез тунел с дължина около 1 км.

Вариантът през Дюлинския проход се отделя от източния вариант при с. Детелина и преминава в близост до селата Козница, Козичино, Гюльовца, Оризаре и при Тънково се влива в обратно в източния вариант отново. По този начин се избягва тунелното преминаване на планината за сметка на удължено трасе с по-лоши технически елементи и в крайна сметка - увеличени транспортно-експлоатационни разходи. Разработката завършва през 2002 г. и предадена на възложителя.

На 18 април 2003 г. е проведено заседание на Експертния технико-икономически съвет при ИАП, на който, след обстойни обсъждания се приема трасето по източния вариант с дължина 95 км с предложение за известно прецизиране в отделни участъци.

При пресичанията на автомагистралата със съществуващите пътища са предвидени пет пътни възли, наречени „Харамията", „Старо Оряхово", „Юнец", „Тънково" и „Ветрен".

По информация на сегашната Национална агенция Пътна инфраструктура (НАПИ) изграждането на автомагистрала „Черно море" е предвидено да стане в периода 2009-2015 г. по линия на публично-частно партньорство.

Името й фигурира в раздела „Магистрали с възможно концесионно изграждане" на сайта на агенцията. Вътре влизат още имената на магистралите „Хемус" и „Рила".

През есента на 2008 г. министърът на транспорта Петър Мутафчиев и кметът на Бургас Димитър Николов обсъдиха бъдещето на магистрала „Черно море". Тогава министърът заяви, че ще съдейства пред НАПИ за бързо стартиране на процедурата за проектирането на магистралата и възлагането на ОВОС, които ще отключат реализацията на проекта.

Още по темата:

Магистралите в България - А1 „Тракия"

Магистралите в България - А2 „Хемус"

Магистралите в България - А3 „Марица"