Централните банки все по-често търсят начини да увеличат златните си резерви. И за целта се обръщат към мините в собствените си страни.

Освен че е по-евтино, директното снабдяване със злато от локалните мини помага за подкрепата на местната промишленост и увеличава наличностите, без да се натоварват валутните резерви, казват експерти пред CNBC.

Страни като Филипините и Еквадор правят това от години, но днес все повече централни банки с достъп до местни златни мини са започнали да следват примера им, като или са увеличили директните покупки, или обмислят да започнат да правят такива, според Световния съвет по златото (WGC).

19 от 36-те участници в последното проучване на организацията сред централните банки заявяват, че купуват злато директно от местни занаятчии и малки златодобивни компании в местна валута. Четири от тях обмислят да последват примера на колегите си. Това е малко по-висок процент в сравнение с проучването от миналата година, когато около 14 от 57 централни банки заявяват, че купуват директно от местни източници.

„Една тенденция, която наблюдаваме, е, че някои централни банки, особено в Африка и Латинска Америка, започват да купуват злато директно от местни малки златни мини, които наистина са се разпространили заради по-високата цена“, казва пред CNBC Шаокай Фан, глобален директор за централните банки в WGC.

Централните банки на Колумбия, Танзания, Гана, Замбия, Монголия и Филипините разчитат на злато, добито в страната си, за да натрупат резерви, според браншовата организация.

Ghana Gold Board – държавната агенция, която управлява покупките на злато от името на Банката на Гана – през април сключва споразумения с няколко минни компании за закупуване на 20% от тяхното производство на злато. През септември миналата година минната администрация на Танзания задължава всички износители на злато, включително миньори и търговци, да заделят поне 20% от производството си за продажба на централната банка.

Златото изпреварва еврото като глобален резервен актив

„Може да се каже, че това е по-евтино от закупуването на злато на международния пазар, защото много от тези централни банки купуват с лека отстъпка от международната цена“, казва Фан.

Традиционно централните банки придобиват злато чрез глобалния извънборсов пазар – обикновено съсредоточен в Лондон – където то се търгува чрез големи банки за ценни метали, като цените са в щатски долари, евро или британски лири. Тези покупки често включват слитъци с висока чистота London Good Delivery или LGD, които отговарят на глобалните търговски стандарти и се съхраняват в най-висококачествени трезори, като тези на Банката на Англия.

„Заради скока в цените на златото и неговата привлекателност като застраховка срещу геополитически рискове е естествено централните банки на страните производителки да се обърнат към вътрешното производство”, казва Адриан Аш, директор по проучванията в инвестиционната компания за злато BullionVault.

Цените на златото са в подем, достигайки нови върхове на фона на геополитическата несигурност и намаляващото доверие в други традиционно сигурни убежища. Спот цените на златото в момента се търгуват на 3328,3 долара за унция, което е ръст от почти 27% от началото на годината, показват данни на LSEG. Закупуването на продукция от местни мини спестява банкови и посреднически такси, както и разходи за транспорт.

Въпреки това, страните трябва да плащат за преработката и рафинирането на метала съгласно стандарта LGD – де факто международният еталон за големи златни кюлчета. Тези процеси трябва да се извършват в чужбина, ако страната не разполага с местни рафинерии, което ще доведе до допълнителни разходи, предупреждава Аш.

Централните банки, които купуват златни кюлчета от местни мини и разполагат с местни рафинерии, елиминират тези допълнителни разходи. Централната банка на Филипините, например, е сертифициран рафиниращ завод по стандарта LGD. Казахстан има два рафиниращи завода, акредитирани от Лондонската асоциация на пазара на злато. Русия имаше седем, докато не бяха суспендирани през 2022 г. след нахлуването на нейните войски в Украйна. Други страни, като Гана и Замбия, може да се наложи да разчитат на външни рафиниращи заводи, което ще намали част от първоначалните спестявания.

Стратегия за резервите

Друг убедителен фактор за закупуването на местно злато е паричната гъвкавост.

Закупуването на злато на международния пазар често изисква долари – резервен актив. Това означава, че централните банки трябва да заменят един резерв с друг. Но това няма да е така, ако използват местни валути, за да купуват злато от собствения си двор.

Блясъкът на новогодишните обещания: 5 причини да инвестираме в безналично злато

„Можете да увеличите резервите си, използвайки местна валута, и по този начин да не жертвате друг резервен актив“, казва Фан от WGC.

С нарастващите нива на глобалния дълг, търговските и геополитическите рискове, централните банки искат да укрепят резервните си буфери, за да се предпазят от внезапни финансови сътресения. Притежаването на повече резерви – в различни форми – предоставя средства за управление на потенциални кризи.

От 73-те централни банки, анкетирани от WGC, около 95% заявяват, че очакват колегите им по целия свят да увеличат златните си резерви.

В миналото, ако тези централни банки искаха да купят злато, вероятно просто го купуваха на международния пазар, обяснява още Фан: „Но ако в страната ви има местно производство на злато, много централни банки си мислят, че може би могат да го използват, за да увеличат резервите си“.

Подкрепа за местната промишленост

Подкрепата за местния минен сектор и съответните местни общности също са ключови фактори за покупките на централните банки чрез локални мини.

Свръхбогатите все по-често местят златото си в чужбина. Сингапур се очертава като предпочитана дестинация

Търсенето на злато в някои страни е твърде малко и централните банки са мотивирани да подкрепят минните операции, което от своя страна създава работни места, казва Ники Шилс, ръководител на отдела за проучвания и стратегия за метали в MKS PAMP.

Тя обаче отбелязва, че закупуването на злато чрез местни мини е свързано с рискове. Сделките през международните пазари, които често се извършват чрез водещи банки за търговия със злато, предлага по-голямо доверие и минимизира рисковете за репутацията на централните банки. В същото време голяма част от златото, което се купува на вътрешните пазари, идва от занаятчийски и малки златодобивни предприятия, което често е свързано с лоши трудови практики, увреждане на околната среда и незаконен контрабанден внос.

Но може да се твърди, че централните банки, с тяхната институционална надеждност и финансова тежест, са в добра позиция да формализират и почистят тази верига на доставки, казва Фан от WGC: „Централните банки могат да използват огромната си покупателна способност, за да помогнат на тези занаятчии и малки добивни компании. Наличието на надежден, мащабен купувач като централната банка дава на малките миньори законен и справедлив пазар за продажба на златото им. Това не само отклонява потоците от престъпните мрежи, но и подобрява проследимостта и отчетността“.

По думите му „това е печеливша ситуация за всички“.