Европейската комисия предлага извънредният фонд, създаден за подпомагане на страните членки на ЕС извън еврозоната, да бъде увеличен на 50 млрд. евро. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви след първия ден на срещата на високо равнище на страните членки на ЕС, че се надява предложението на ЕК да бъде одобрено.

Това предложение бе напълно неочаквано за много от страните членки, като се позовава на дипломатически източници. В момента за нуждите на извънредния фонд са предвидени 12 млрд. евро.

Първоначално Европейската комисия е обсъждала вариант на двойно увеличение, до 25 млрд. евро. Засега известно, че президентът на Франция Никола Саркози е подкрепил идеята за увеличение на извънредния фонд на ЕС.

На предишната среща на върха на ЕС, състояла се на 1 март, страните членки на ЕС от Източна Европа и Прибалтика настояваха за помощ в размер на 180 млрд. евро. Унгария и Латвия вече получиха 9.6 млрд. евро от извънредния фонд, който набира средства чрез продажба на облигации. Румъния също търси средства от ЕС и от Международния валутен фонд.

Късно снощи лидерите на страните от ЕС постигнаха принципно споразумение и по въпроса как да изразходват 5-те млрд. евро от бюджета. Парите ще бъдат отделени за повишаване на енергийната сигурност и разпространение на високоскоростен Интернет в изостаналите райони.

България ще получи около 120 млн. евро за реализиране на енергийни проекти. От тях 40 млн. евро са предвидени за връзката между Димитровград и гръцкия град Комотини, около 10 млн. евро за връзката между България и Румъния, част от 200 млн. евро за проекта „Набуко", както и 80 млн. евро за реверсивни връзки в рамките на ЕС.Според премиера, сумата не е недостатъчна, но е важна първа стъпка. Надявам се Планът „Барозу" да бъде приет по време на Европейския съвет, всеки трябва да направи компромиси, за да има финансиране по конкретни проекти, подчерта той.

Въпреки резервите на Германия, проектът "Набуко" за пренос на газ от Каспийско море до Европа остава в приоритетния списък за финансиране, като според неофициалните информации главната заслуга за това е на страните от Централна и Източна Европа.

Някои от тях, сред които и България, пострадаха най-сериозно от неотдавнашната газова криза между Русия и Украйна. Днес срещата на лидерите на ЕС продължава.

На Европейския съвет в Брюксел министър-председателят Сергей Станишев направи официална декларация от името на България с искане за допълнителни компенсации за предсрочното спиране на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй".

Досега по договора бяха предвидени компенсации до 2009 година.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу официално е подкрепил декларацията на българския премиер от името на комисията.

Източник: БНР, Министерски съвет