Най-песимистичният сценарий на развитие на българската икономика с продължаващ отрицателен икономически растеж би могъл да генерира безработица около и над 10%. Това каза днес лидерът на КНСБ Желязко Христов, който откри със свой доклад Националния дискусионен форум по Стратегията на КНСБ за гъвкава сигурност.

Гости на форума са министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, както и директорът на фондация "Фридрих Еберт" за България Марк Майнардус.

В такава ситуация, в която се очертава и тенденция на неизпълнение на данъчните приходи освен задължителното актуализиране на бюджета, се налага и още по-интензивна интервенция на пазара на труда, посочи Желязко Христов.

Свиването на производството в редица отрасли, очакваните проявления на финансовата и икономическа криза оказват пряко и косвено влияние върху пазара на труда, посочи той. В края на 2008 и началото на 2009 г. заетостта отбелязва чувствителен спад спрямо 2007 и предходните години, съобщи Христов.

В производство на текстилно облекло наетите лица по официални данни са с 15 104 по-малко, в производството на химични вещества, продукти и влакна - с 987. Металургията загуби 1770 работни места, машиностроенето - 1063, отбеляза още Христов.

Сривът в производството и заетостта на такива важни отрасли се отразява негативно и на транспортния сектор, където наетите лица също са намалели с около 3500 души, каза лидерът на КНСБ.

Желязко Христов цитира данни на Националния статистически институт, според които през февруари тази година промишленото производство е по-малко със 17.7% спрямо аналогичния месец на предходната година като най-засегната от кризата е преработващата промишленост със спад от 23.2%.

Най-тревожно е състоянието на текстилната, химичната промишленост, машиностроене, електроника, дървообработваща промишленост, където свиването на производството е между 30 и 50%, посочи Христов.

Аналогични процеси протичат и в строителството, след като строителната индустрия нарасна близо 3 пъти през последните 8 години, от ноември 2008 г. трендът се ориентира рязко надолу и това не е само традиционен сезонен спад, а ясна индикация за кризисни проявления, посочи в доклада си лидерът на КНСБ.

По данни на националната ни статистика произведената строителна продукция през февруари тази година е с близо 6 процента по-малко, отколкото през февруари миналата година, каза Христов.

Кризата се отразява неблагоприятно на външнотърговския сектор, на износа на стоки. В края на 2008 г. износът е едва 60 на сто от обичайно реализираните месечни обеми през останалите 9 месеца на годината, отчете Желязко Христов.

Според някои настоящата криза прави наложително предприемането на спешни мерки за огъвкавяване на пазара на труда, заяви Желязко Христов. Според нас обаче това не може да стане на всяка цена и извън контекста на взаимосвързани реформи и антикризисни политики, посочи той. "Гъвкава сигурност" означава преди всичко политическо съгласие, което комбинира гъвкавост на пазарите на труда и сигурност на заетостта, обясни синдикалният лидер.

"Гъвкавата сигурност" е танго за трима - държава, работодатели, синдикати, а доброто партньорство и синхронът в изпълнението са изключително условия за успеха, подчерта Христов. Той обърна внимание на три основни ракурса на понятието "гъвкава сигурност - намиране на точния национален подход, внедряване на практика на гъвкава сигурност на фирмено равнище и оценка на влиянието й върху живота на трудещите се и особено на уязвимите групи от тях.

КНСБ застава зад нов тип политики за смекчаване и преодоляване на рисковете от кризата, при които антикризисните мерки имат директно влияние върху пазара на труда, посочи Желязко Христов.

Според него трябва да се осъществи регулирано намаляване на лихвените проценти на банките, да се дадат държавни субсидии в най-уязвимите сектори от икономиката, да се въведат гъвкави мерки на пазара на труда, да не се допускат драстични неравенства и социално разслоение сред обществото.

Мерките трябва да включват дългосрочни целеви инвестиции в обществената инфраструктура, инвестиране в човешкия сектор - образование и здравеопазване, както и инвестиции в енергоспестяващи производства, отчете Христов.

Изотчник: БТА