След като за определен период правителството твърдеше, че кризата остава извън България, а след това, че последствията за страната ще са сравнително леки, в последно време в общественото пространство все по-актуален става въпросът дали достигнахме дъното и заплашени ли сме от рецесия.

Министрите започнаха постфактум да говорят за „фази" и „вълни" на кризата в България, а данните за бюджетните приходи стават все по-тревожни: към края на април те бяха с 28.4 % изпълнение спрямо годишните разчети, или изоставане с 9.2%, а бюджетните разходи за периода бяха 27.7% от годишния разчет.

Същевременно по данни на социалното министерство нивото на безработица в страната остава стабилно. По последни данни безработицата е 7.04% през април. Въпреки това същото министерство се наложи да оповести мерки за преминалите към непълна заетост работещи, а прогнозите са за ръст на безработицата до края на годината дори до около 10%.

Банките от своя страна уверяват в стабилността на банковата система, като според наскоро оповестените данни нивото на просрочените кредити е 8.2%, определяно от тях като приемливо. Това обаче не попречи нито на ръста на лихвите по кредитите, нито на затягането на условия за кредитиране, предприети още когато всички твърдяха, че в България криза няма.

Разбира се, повече светлина за икономическата конюнктура ще бъде хвърлена след около 10 дни, когато бъдат оповестени официалните данни на НСИ за брутния вътрешен продукт. За първи път те ще бъдат изчислени спрямо предходното тримесечие, а не на годишна база.

Според техническото определение рецесия настъпва, когато реалният икономически растеж е отрицателен за период по-дълъг от две последователни тримесечия. За първото тримесечие на тази година данните на НСИ показаха първо свиване на БВП от 1997 г., като спадът беше с 3.5% спрямо същия период на миналата година.

Инфлацията от началото на годината (април 2009 г. спрямо декември 2008 г.) беше 1.3 на сто, а спрямо същия период на миналата година 5.7 на сто. През април инфлацията беше 0.7% спрямо март.

Първите тревожни прогнози за страната ни дойдоха от чужбина. Международният валутен фонд беше една от първите институции, която прие като възможност изпадането на страната в рецесия, като се позова на рязкото свиване на преките инвестиции.

Според Capital Economics икономиката на България ще се свие с 5 на сто и вероятно страната ще последва Румъния в търсенето на кредит от МВФ.

От гръцката банкова група Alpha Bank наскоро прогнозираха, че българската икономика ще се свие рязко с 3.8 процента през 2009 година, но през 2010 година отново ще започне да се възстановява и брутният вътрешен продукт ще нарасне с 0.9 на сто.

Същевременно у нас дебатът продължава, като голяма част от политиците и икономистите за момента се въздържат от изказване на конкретни прогнози.

България е силно зависима от външните инвестиции, които влизат в нея, и от пазарите в ЕС, който е основният ни икономически партньор, заявяват привържениците на тезата, че кризата ще бъде усетена осезателно от България.Според други икономиката ни е сравнително малка и в известна степен встрани от глобалните процеси, затова и последствията ще бъдат по-леки.

Наскоро се появи и интересната теза, че малките, развиващи се икономики ще преодолеят по-лесно последствията от световната криза, защото възможностите им за преориентация са по-големи, отколкото в развитите страни.

Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч коментира пред БНТ, че икономическият спад от началото на годината е възможно да спре и да настъпи стабилизация, но той не очаква бърз икономически растеж.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров прогнозира, че през третото тримесечие ще настъпи стабилизация на икономиката под влияние на активния туристически сезон и активния сезон в земеделието. Той обаче очаква спад на преките чуждестранни инвестиции наполовина, до 3 млрд. евро.

Министърът на финансите Пламен Орешарски като цяло избягва конкретни прогнози заради твърде динамичната обстановка, но по време на форум заяви, че не очаква бързо преодоляване на кризата.

Според председателя на финансовата комисия към Парламента Румен Овчаров изпадането на страната в рецесия е неминуемо. Той обаче допълни, че предприетите мерки са напълно достатъчни, за да бъдат минимизирани социалните последствия от спада.

В рамките на дебата за кризата и последствията й за България беше намесен и въпросът за ново споразумение с МВФ. Според медиите идеята срещна неочакваната подкрепа на вицепремиера Ивайло Калфин. "Препоръчвам да започнем преговори. Едно предпазно споразумение ще поддържа доверието в България и ще покаже, че освен собствени имаме и допълнителни ресурси", каза Калфин. Станишев и Орешарски отхвърлят идеята, заявявайки, че страната ни е финансово стабилна и в добра кондиция.

Но обясненията за „добрата кондиция" ги чувахме и когато се говореше, че кризата може да ни подмине, когато се говореше, че кризата се усеща, но слабо, и също, когато се Петър Димитров заяви, че влизаме в „трета вълна на кризата", засягаща бюджетните приходи, без да пропусне да отбележи, че и това става в добра кондиция.

Наблюдаваме всички признаци на криза и напълно закономерно можем да очакваме рецесия: спад на икономиката и бюджетните приходи, намаляващи чуждестранни инвестиции, затруднено кредитиране и ръст на безработицата. Остава само да видим колко дълбока ще се окаже тя и дали наистина кондицията на страната ни е толкова добра.