В момента е актуален дебатът дали ни предстои дефлационна среда или инфлационна.

Дефлационният аргумент е базиран на идеята, че по-ниското търсене ще свали цените. По-ниското търсене е породено от високата безработица, ниския ръст на БВП, които- колкото по-дълго продължават, толкова повече подсилват ниското търсене. С прогнози за висока безработица следващите три години трудно може да си представим нещата да се обърнат.

В допълнение пенсионирането на голямото поколение в САЩ като най-голям потребител в света, също е дефлационно. Оттеглянето от активна дейност на това поколение започна през 2008 г., което значи по-ниски разходи на пенсионерите, нарастващи продажби на жилища и по-голям процент на потребители с фиксирани доходи.

Инфлационният аргумент идва от идеята, че огромните държавни разходи естествено ще доведат до по-висока инфлация поради факта, че данъците трябва да бъдат вдигнати, за да се плати за тези харчове.

По-високите данъци в бъдеще ще са необходими да покрие огромният дефицит, което означава, че бизнесът трябва да вдигне цените, за да получи същите доходи след данъци.

В допълнение политиката на ниски лихви, която цели да повиши наличието на кредит и съответно да стимулира икономиката, също води до по-високо парично предлагане, което е инфлационно по определение.

Също не трябва да забравяме, че Федералният резерв на САЩ, както и други централни банки, инжектираха в икономиките огромни средства, за да задвижат отново финансовата система.

В крайна сметка за последните шест месеца дебатът върху бъдещето на инфлационния сценарий е равностоен, без никоя страна да надделее.

Двойствеността на идващата инфлация

Иронията на днешната ситуация е, че и двата аргумента са правилни.

Това е, защото инфлационният натиск вероятно ще стане раздвоен, с дефлация в някои сектори и инфлация в други. Примерно, цените на имотите едва ли ще видят сериозен ръст следващите години.

В допълнение цените на автомобилите едва ще се покачат при ниското търсене и свръхкапацитет на производителите.

В контраст обаче, цените на важни потребителски стоки, които всички купуват, вероятно ще видят сериозен ръст. Това включва храна, дрехи, медицински разходи и транспорт.

Цените на храните ще са обект на същите инфлационни процеси, както при другите бизнеси, които трябва да вдигнат цените, за да покрият разходите си.

При някой храни разбира се, няма да има инфлационен натиск. Цените на омарите примерно са паднали значително.

Но цената на млякото и хляба вероятно ще се покачат силно, което най-добре ще се види в супермаркетите.

Официалните индекси

Поради начина по който официалните ценови индекси се изчисляват, трудно ще се види тази двойна природа да инфлацията в близко бъдеще.

Примерно разходите за жилища са сериозна част от щатския индекс на потребителските цени, с повече от 40% тежест. Докато тези стойности се изчисляват всеки месец, истинските разходи не се променят толкова често. Наемите не се променят всеки месец, нито вноската за ипотеката.

Храната е само 15%, а с транспортните разходи достига до 17 на сто. Енергийните разходи са част от транспортните, което означава че по-ниските цени на автомобилите се компенсират от по-високите на горивата. Дрехите или стоките на дребно отговорят само за 3% от индекса.

В крайна сметка инфлационният натиск в потребителските стоки ще бъде подтиснат от дефлацията в жилищния сектор, поради начина на изчисляване на инфлацията. Докато официалните данни ще показват умерени нива на инфлация, то потребителите ще усетят много по-остър ефект чрез портфейлите си.