Европейската комисия е на път да даде началото на най-ожесточения спор за климата за годината, като в петък представи мащабна реформа на въглеродния пазар на ЕС.

Дългоочакваното предложение предвижда отслабване на Системата за търговия с емисии (ETS) – най-мощният инструмент на блока за борба с климатичните промени – така че тежката индустрия да може да отделя повече парникови газове за по-дълъг период.

Тази инициатива е поредният пример за отстъплението от Зелената сделка, което бележи политиката в Брюксел от 2024 г. насам. След успеха на десните партии на изборите за Европейски парламент фокусът на ЕС постепенно се измества от екологичните политики към повишаване на индустриалната конкурентоспособност, пише POLITICO. 

През последната година и половина вече бяха смекчени правилата за автомобилите с двигатели с вътрешно горене, корпоративното отчитане, обезлесяването и подвеждащите „зелени“ твърдения – сериозни политически победи за десницата.

Но реформата на ETS издига тази тенденция на съвсем ново ниво.

Фатих Бирол смята, че след газовата криза от 2022 г. ЕС е трябвало да действа по-бързо, за да постигне енергийна независимост

Бавната електрификация на Европа е „сериозна грешка“, предупреждава ръководителят на МАЕ

Няма друга политика, която да е по-важна за целта на ЕС да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Създадена преди 20 години, системата задължава компаниите да плащат за всеки тон въглероден диоксид, който отделят. През годините тя значително намалява емисиите от електроцентралите и индустрията – приблизително наполовина.

„Системата ETS е крайъгълният камък на европейската климатична архитектура“, пише през юли парламентарната група на социалистите и демократите (S&D) в писмо до Европейската комисия в защита на механизма.

„Европа е континентът, който се затопля най-бързо. Имаме както отговорност, така и интерес да запазим силната климатична политика“, се казва още в писмото.

След представянето си предложението трябва да бъде разгледано от държавите членки в Съвета на ЕС и от Европейския парламент, където ще бъде обсъждано, изменяно и в крайна сметка подложено на гласуване.

Макар мнозина в двете институции да възнамеряват да защитят сегашната система, други настояват тя да бъде допълнително отслабена. Според тях разходите, които европейските предприятия сами си налагат чрез цената на въглеродните емисии, ги поставят в неизгодно положение спрямо конкуренти в други части на света, където подобни механизми не съществуват. В момента разрешителните по ETS струват около 80 евро за тон CO₂.

„Европа вече не може да си позволи система, която се затяга по-бързо, отколкото индустрията реално може да се трансформира“, акцентира главният изпълнителен директор на германския химически гигант BASF Маркус Камиет, който е и председател на европейската химическа асоциация Cefic.

По думите му без сериозни промени резултатът е предвидим:

„Инвестициите ще напуснат Европа, преди емисиите.“

Европейската комисия признава, че още не е изготвена подробна оценка на икономическите и климатичните ефекти от противоречивия план

ЕС иска да въведе въглеродни кредити, но въздействието им не е проучено

Спорове още преди публикуването

Още преди официалното представяне предложението предизвиква сериозни разногласия в Европейската комисия. Няколко високопоставени представители възразяват срещу отделни негови части, което отлага окончателното му одобрение до последния възможен момент.

До петък сутринта журналистите все още не са получили традиционния предварителен брифинг – необичайна практика за толкова значима законодателна инициатива.

Причината за напрежението е ясна.

Според действащите правила секторите, обхванати от ETS, които формират близо половината от всички емисии на парникови газове в ЕС, трябва да достигнат нулеви нетни емисии до 2039 г.

Новото предложение обаче отлага тази цел към 2040-те години, като същевременно предвижда и други промени, които ще позволят на индустрията по-дълго да отделя парникови газове.

Това неизбежно ще се отрази върху способността на ЕС да изпълни законово обвързващата си цел за климатична неутралност до 2050 г.

В крайна сметка проектът поставя началото на месеци на ожесточени политически сблъсъци между институциите и държавите членки, които ще трябва да решат кое е по-важно – опазването на климата или конкурентоспособността на европейската индустрия.

Икономисти предупреждават, че без адаптация към климатичните промени загубите за бизнеса и икономиката ще нарастват

Екстремните жеги се превръщат в заплаха за производителността на Европа

Битката в Европейския парламент

Очаква се дебатът в Европейския парламент да бъде изключително оспорван. Решаваща роля ще има Европейската народна партия (ЕНП), към която принадлежат както председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, така и европейският комисар по климата Вопке Хукстра – авторът на реформата.

Публично е известно, че екипът на Хукстра възнамерява да намали т.нар. линеен коефициент на намаляване – темпа, с който ежегодно се съкращават допустимите промишлени емисии.

Според някои дори намаление с един процентен пункт представлява екологична катастрофа. За други това е разумен компромис с индустрията.

„Мисля, че той трябва да направи така, че всички да останат донякъде недоволни“, казва депутат от ЕНП, запознат с преговорите.

Социалистите и демократите вече предупредиха, че имат свои „червени линии“ по отношение на ETS.

„Те знаят нашата позиция, а сега и ние знаем тяхната“, отбеляза нидерландският евродепутат Мохамед Шахим, визирайки ЕНП. По думите му всяка реформа трябва да гарантира изпълнението на климатичната цел за 2040 г. – намаляване на вътрешните емисии на ЕС с поне 85%.

„Това са нашите условия. Ако бъдат изпълнени, можем да обсъждаме как да ги постигнем.“

От своя страна германският евродепутат от ЕНП Петер Лизе омаловажава мащаба на исканите промени.

85% от сградите в ЕС са построени преди 2001 г. и много от тях не са проектирани за днешните предизвикателства, посочват от Morningstar. Жегата и безпрецедентното търсене на охлаждаща техника подтикват инвеститорите към акции, свързани с климата

Докато Европа страда в екстремната жега, акциите за енергийна ефективност се нагорещяват от печалби

„Ако линейният коефициент бъде намален от 4,4% на 3,4% годишно, системата ETS ще достигне климатична неутралност през 2042 г. – само три години по-късно. Изглежда като голяма промяна, но всъщност не е.“

Между двата лагера остава либералната група Renew Europe. Според нейния представител по въпросите на климата Паскал Канфин големият въпрос е дали ЕНП ще търси компромис с либералите и социалистите, или ще разчита на подкрепата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) и крайнодясната група „Патриоти за Европа“.

До неотдавна подобно сътрудничество беше политическо табу за центристките партии, но през последната година ЕНП постепенно започна да нарушава тази практика.

ECR настоява за „спиране“ и цялостно преосмисляне на ETS, докато „Патриоти за Европа“ открито се противопоставя на системата. Въпреки това Канфин смята, че крайнодесните могат да подкрепят реформата, ако индустрията прецени, че тя вече е достатъчно отслабена.

Държавите членки също са разделени по въпроса

Дори Европейският парламент бързо да постигне компромис, преговорите в Съвета на ЕС се очертават като също толкова сложни.

В началото на войната между Иран и Израел и последвалия скок в цените на енергията десет държави, водени от Полша и Италия, поискаха съществени промени в ETS. Първоначално тази група беше възприемана като периферна, но позицията ѝ постепенно печели все повече подкрепа.

Само преди дни същите десет държави изпратиха ново писмо до Урсула фон дер Лайен с настояване системата да бъде отслабена. Това се разглежда като сигнал, че са готови да формират блокиращо малцинство, ако предложенията на Комисията не ги удовлетворят.

Полският държавен секретар Кшищоф Болеста заяви пред POLITICO, че писмото е „леко напомняне“, че съществува „значителна група държави, чиято тежест не може да бъде пренебрегната“.

Поддръжниците на подхода виждат в него път към по-устойчиво производство на храни, но част от експертите остават скептични към потенциала му да намали емисиите

Може ли регенеративното земеделие да помогне в борбата с климатичните промени?

„Базуката е там, ако се наложи да я използваме на по-късен етап“, добавя той.

Най-голямата неизвестна остава позицията на Франция и Германия. Двете водещи икономики досега избягваха публично да критикуват ETS, но напрежението около Ормузкия проток и американските мита ги приближава към лагера на държавите, настояващи за по-голяма гъвкавост.

От другата страна стоят Испания, Швеция, Нидерландия и още четири държави, които в публично писмо настояват Комисията да запази настоящите правила. Според източници, запознати с преговорите, Германия първоначално е възнамерявала да подкрепи тази позиция, но в последния момент се е отказала да подпише документа.

Френски представител пояснява, че спорът не е толкова дали ETS трябва да бъде променена, колкото какви трябва да бъдат параметрите ѝ след 2030 г. Той подчертава, че Париж продължава да подкрепя системата, макар и да не е подписала писмото.