Може ли регенеративното земеделие да помогне в борбата с климатичните промени?

Селското стопанство и глобалната хранителна верига са отговорни за близо една трета от световните емисии на парникови газове, като почти половината от тях идват директно от земеделските стопанства.

В същото време именно земеделието е сред секторите, които са най-застрашени от климатичните промени. Повишаващите се температури заплашват да нанесат сериозни щети на селскостопанските култури по целия свят.

„Никога не е било по-очевидно, че хранителната ни система се нуждае от промяна“, казва пред CNN Чък де Лидекерке, главен изпълнителен директор и съосновател на белгийската компания Soil Capital. Тя плаща на фермери да намаляват въглеродните си емисии и да подобряват качеството на почвата чрез регенеративни земеделски практики, насочени към възстановяване на земята.

„В продължение на векове всъщност изчерпваме естественото плодородие на почвите си“, обяснява той. „Ако инвестираме в плодородието им чрез регенеративни практики, цялата система става по-устойчива.“

Малки срещу големи: Кои фермери трябва да финансира ЕС?

Почвата като въглероден резервоар

Почвата може да съхранява въглерода, който растенията абсорбират от атмосферата. Според Де Лидекерке натрупаният в почвата въглерод е един от основните фактори за нейното плодородие. Той подобрява и способността ѝ да задържа вода, което прави културите по-устойчиви на суша.

Когато обаче земята се обработва с тежка техника, част от този въглерод се освобождава обратно в атмосферата.

Фермерите, с които работи Soil Capital, се ангажират да увеличават въглеродното съдържание на почвите си чрез практики като намаляване на обработката на земята и употребата на химически торове, увеличаване на разнообразието от култури, засаждане на покривни култури между основните реколти и интегриране на дървета и храсти в земеделските площи.

Компанията следи количеството въглерод, съхранявано в почвите, и издава сертификати за постигнатите подобрения. Те се продават на партньорски компании и всеки от тях удостоверява намаляване или премахване на един тон въглероден диоксид или негов еквивалент.

Цената на сертификатите варира между 20 и 60 евро, като фермерите получават 70% от приходите.

„Това, което спира фермерите да преминат към регенеративно земеделие, е рискът, който трябва да поемат в сектор с много ниски маржове на печалба“, посочва Де Лидекерке. „Финансовият стимул е най-важният инструмент днес, ако искаме тези практики да се прилагат масово.“

В Западна Антарктида липсва тревожно много лед

Големите компании проявяват интерес

През април Soil Capital обяви многогодишно партньорство с хранителния гигант Nestlé. Компанията си е поставила за цел до 2030 г. половината от основните ѝ суровини да идват от фермери, които прилагат регенеративни практики.

Според последните данни на Nestlé над 70% от въглеродните емисии на компанията идват именно от снабдяването със суровини.

„Инвестираме в дългосрочното здраве на нашата верига на доставки, укрепваме устойчивостта и поставяме фокус върху почвата“, заяви по повод партньорството Анита Вълц, ръководител по устойчиво развитие на Nestlé Европа.

Регенеративното земеделие набира популярност и извън хранителната индустрия. През май пивоварният гигант Carlsberg и производителят на спиртни напитки Diageo бяха сред 40 организации, подписали декларация за разширяване на тези практики във веригите си за доставки.

Unilever планира до 2030 г. да въведе регенеративни практики върху над 1 милион хектара земя, а PepsiCo – върху близо 4 милиона хектара площи, от които произхождат нейните суровини.

Сред другите компании в сектора е датската Agreena, която се определя като най-голямата европейска програма за въглерод в почвите.

Как завръщането на Ел Ниньо ще се отрази на глобалния климат и икономиката

Не всички са убедени

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие нетното улавяне на въглерод в земеделските почви може да компенсира около 4% от годишните антропогенни емисии на парникови газове до края на века.

Някои експерти обаче са скептични към потенциала на регенеративното земеделие като климатично решение.

„Не мисля, че е вероятно да успеем да съхраним големи количества въглерод в почвите на активно използвани земеделски площи“, казва Тимъти Сърчингър, технически директор по въпросите на земеделието, горите и екосистемите в World Resources Institute.

По думите му покривните култури могат да натрупат известно количество въглерод, но в момента заемат под 4% от обработваемата земя в САЩ. Освен това широкото им въвеждане среща пречки като допълнителни разходи и ограничено време за засаждане преди зимата.

Сърчингър отбелязва и че учените все още спорят доколко земеделието без оран действително увеличава въглеродното съдържание на почвите. Според него повечето американски фермери, които използват подобни практики, все пак разорават нивите си на всеки няколко години, което вероятно заличава голяма част от ефекта.

„Това са добри практики, но не правят кой знае какво за климата“, смята той, като подчертава, че те все пак намаляват ерозията и подобряват задържането и качеството на водата.

Могат ли екосистемите наистина да се „повредят“?

Повече от климатична мярка

Според Де Лидекерке ползите от регенеративното земеделие далеч не се изчерпват с климата. Освен въглеродните нива, Soil Capital следи показатели за здравето на почвата, биоразнообразието и управлението на водите.

„Не става въпрос само за намаляване на парниковите газове, а за възстановяване на плодородието на почвата“, подчертава той. „Без плодородие няма ферми. А без ферми няма храна.“

В момента компанията работи с около 1800 фермери върху над 500 000 хектара земя в шест държави. Целта е през следващото десетилетие този обхват да достигне 10 милиона хектара.

„Мисля, че след 10 години регенеративното земеделие може да бъде новата норма“, заключава Де Лидекерке. „Едва сме преминали стартовата линия, така че най-интересното тепърва предстои.“