Европейските лидери в селското стопанство и екологичните групи се готвят за дълга и трудна борба след сензационното предложение на Комисията за нов дългосрочен бюджет и обща селскостопанска политика непосредствено преди лятната ваканция.

При завръщането си в Брюксел те споделят две опасения: че финансирането е застрашено и че страните членки могат да предприемат коренно различни подходи при разпределянето на средствата.

Според новото предложение на Европейската комисия държавите членки ще трябва да отпуснат минимум 294 милиарда евро за подпомагане на доходите на земеделските производители между 2028 и 2034 г. Тази намалена сума включва субсидии въз основа на размера на стопанствата, стимули за екологични практики, подкрепа за нови земеделски производители и редица други източници на финансиране.

„Конкуренцията в рамките на всяка държава членка по отношение на тези приоритети ще бъде наистина много голяма“, прогнозира пред POLITICO Марко Контиеро, директор по селскостопанската политика на ЕС в Greenpeace.

Той не е оптимист, че мерките за опазване на околната среда ще надделеят: „Бюджетът, предназначен за мерки за опазване на околната среда и климатични действия, за съжаление, е жертва на истинска касапница“.

По думите му всичко зависи от държавите членки: „Ако имат желание, те могат да увеличат значително действията за по-устойчиво земеделие. Но ако погледнем историята, това е изключително малко вероятно“.

Предложението за реформа следва период на недоволство в селските райони в цяла Европа в началото на миналата година, когато фермерите излязоха с трактори по улиците на европейските градове, за да изразят гнева си от съкращенията на субсидиите за гориво, високите разходи и евтиния внос. Тъй като последвалите европейски избори донесоха резултати, благоприятни за земеделските производители, законодателите и лобитата на индустрията изразиха силна опозиция срещу предложенията на Комисията. Copa-Cogeca, мощното лоби на земеделските производители в ЕС, определя предложената нова селскостопанска политика и дългосрочния бюджет като „черната сряда на европейското земеделие“ и обеща да „остане силно мобилизирано“.

Брюксел иска по-малко протести с трактори и затова оставя европейските столици да водят битките за подкрепата за селското стопанство у дома

ЕК прехвърля хаоса със земеделските субсидии на националните правителства

Усещане за натиск

Преструктурирането на селскостопанския бюджет на ЕС затруднява преките сравнения с периода 2021-2027 г., но анализ на Алън Матюс, почетен професор по европейска селскостопанска политика в Тринити Колидж в Дъблин, цитиран от POLITICO, сочи, че новият план представлява 15-процентно намаление на средствата. И това е без да се отчита инфлацията.

Новият бюджет за селскостопанската политика, известен като ОСП, гарантира, че около 300 милиарда евро ще постъпят в джобовете на земеделските стопани през различни канали, финансирани от ЕС и съфинансирани от държавите членки. Тежестта на разходите за неща като климатични стимули ще бъде споделена, докато подкрепата на база площ – изплащана на земеделските стопани на хектар – ще идва от хазната на ЕС.

Но еколозите се притесняват, че изискването към държавите членки да допринесат за отключването на финансиране за мерки за защита на климата ще възпрепятства тяхното приемане, особено предвид общото намаление на бюджета.

„Ако ми кажете „повече стимули и по-малко правила“ и не ми предоставите приличен отделен бюджет за съществуването на тези стимули, вие намалявате правилата и не предоставяте стимули“, казва Контиеро. „Това е уловката в новото предложение“.

По същия начин младите земеделски стопани се притесняват, че техните интереси ще бъдат пренебрегнати без правно обвързваща цел, която да гарантира, че ще получат своя дял от пая. При сегашната ОСП 3% от финансирането отива за тази група. През есента се очаква да бъде обявена „амбициозна“ цел от 6%, но и тя не впечатлява Европейския съвет на младите земеделски стопани.

Амбициозна цел в контекста на ограничен бюджет означава, че членовете му „трябва да се борят за пари за младите фермери, а не както е сега: че имат сигурност от 3%“, обяснява пред изданието президентът на организацията, Питър Мийдендорп.

Винарската индустрия споделя подобни опасения. В миналото интервенциите в подкрепа на сектора разполагаха с отделен бюджет. Сега тази подкрепа е само една точка в списъка с мерки за подпомагане на доходите, които държавите членки предоставят на земеделските стопани от общия фонд на ОСП.

„Комисията прехвърля горещия картоф на държавите членки“, казва Игнасио Санчес Рекарте, генерален секретар на Европейския комитет на винарските компании, като акцентира, че планът рискува да наруши равните условия и подхода на целия блок към винарската политика.

Отбрана, земеделие, технологии - какви са основните приоритети на ЕК в турбулентните геополитически времена и как се развиват

Как се справи Фон дер Лайен в първите 100 дни на новия си мандат. Оценката на POLITICO

В отбранителна позиция

За да изпълни обещанията си за по-целенасочена подкрепа за малките земеделски производители, европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен насочва вниманието си към големите земеделци.

Традиционно големите стопанства печелят от плащанията по ОСП: Последните данни сочат, че 20% от бенефициерите по нея получават 80% от директните плащания. Съгласно новото предложение, държавите членки могат да изберат да изплащат на земеделските стопани средно от 130 до 240 евро на хектар — до лимит от 100 000 евро, с прогресивно намаляване на плащанията до тази сума.

Юрген Так, генерален секретар на Европейската организация на земеделците, е категоричен, че това предложение за ограничаване на субсидиите рискува да пренебрегне професионалните земеделски стопани, които допринасят значително за европейската продоволствена сигурност, в полза на по-малко печеливши и продуктивни предприятия.

Новият бюджет на ОСП е „точно обратното на това, което трябва да подкрепим. Защото това, което виждаме, е, че вече не става въпрос за производителност, а все повече за социална подкрепа за фермите“, аргументира се той.

Няколко екологични организации подкрепят ограничаването на плащанията към големите ферми, за да се насърчи по-справедливо разпределение на средствата и да се освободят средства за екологични проекти. В отговор Так твърди, че рентабилността и устойчивостта вървят ръка за ръка: колкото повече пари има едно стопанство, толкова повече може да похарчи за устойчиви практики в голям мащаб.

Този дебат може да е без значение, тъй като няколко предишни опита на Комисията да въведе такива ограничения на субсидиите от 90-те години насам не успяха да преодолеят съпротивата на ключови страни от ЕС, в които доминират големите стопанства. Последният опит за въвеждане на подобни ограничения премина през законодателния процес само като доброволна мярка.