Великобритания с най-ниско качество на живот в Европа

Качеството на живот в най-големите европейски страни е най-високо във Франция и най-лошо във Великобритания, независимо от факта, че в Кралството имат най-големите доходи, информира AFP, позовавайки се на резултатите от проучване.
Британските работници могат да очакват да се трудят три години повече и умират с две години по-млади от французите, докато в същото време плащат цени над средните за Европа за гориво, храна, алкохол и цигари, показва проучването на uSwitch.com.
Потребителският уебсайт е използвал съществуващи данни от различни източници, за да сравни 17 фактори определящи начина на живото във Франция, Испания, Дания, Холандия, Германия, Полша, Италия, Швеция, Ирландия и Великобритания.
Проучването показва, че най-високите доходи на домакинствата са във Великобритания 35 730 паунда (62 547 долара), което е с 10 000 паунда над средноевропейското равнище, но по-голяма част от тези средства отиват за по-високия стандарт на живот.
Великобритания е втората най-скъпа страна в Европа по отношение на безоловния бензин, докато цената на дизела е с 20% по-висока от средното ниво за Европа.
Храната също струва повече, а само Ирландия и Швеция плащат повече за алкохол.
В Полша се работи най-много, но и почивните дни са сред най-многото в Европа, докато британските работници се трудят средно 37 часа на седмица, но разполагат с най-малко отпуска.
Великобритания също така е близо до дъното на класацията по отношение на разходите за здравеопазване и образованието като част от БВП. Продължителността на живота на Острова е по-ниска от средното ниво за Европа, а поданиците на Кралицата се радват и на доста по-малко слънце.
Точно обратно, французите се пенсионират по-рано, живеят по-дълго и имат повече платен отпуск от средното ниво за 10-те страни. Французите заработват по-малко но имат някои от най-ниските цени на хранителните стоки, алкохол, електричеството и газ.
Качеството на живот във Великобритания може да се влоши още повече поради рецесията, която вдигна нивото на безработицата до почти 2.5 млн. души и вероятно ще доведе до намаляването на публичните разходи.