Промените, предложени от Европа и Украйна по американските идеи за край на войната в Украйна, не подобряват перспективите за мир. Това заяви в неделя Юрий Ушаков, водещ външнополитически съветник на руския президент Владимир Путин.

„Това не е прогноза“, подчерта Ушаков, цитиран от руските агенции, въпреки че уточни, че все още не е виждал предложенията в окончателен писмен вид.

„Сигурен съм, че предложенията, които европейците и украинците са направили или се опитват да направят, определено не подобряват документа или възможността за постигане на дългосрочен мир.“

Американските предложения за прекратяване на близо четиригодишната война, изготвени от САЩ и изтекли в медиите миналия месец, предизвикаха сериозно безпокойство в Киев и европейските столици. Според тях проектът е прекалено благоприятен за Москва и поражда опасения, че администрацията на Доналд Тръмп може да окаже натиск върху Украйна да направи прекомерни отстъпки.

В отговор европейски и украински преговарящи започнаха разговори с американски представители с цел да внесат свои предложения, макар съдържанието на актуалния вариант да не е публично оповестено.

Москва обвинява европейските лидери, че умишлено се опитват да провалят мирния процес. Според Русия те въвеждат условия, за които „знаят, че ще бъдат неприемливи“ за Кремъл. Украйна и европейските ѝ съюзници от своя страна твърдят, че Русия не може да бъде оставена да постигне целите си след това, което определят като имперски тип завземане на територии.

„Ние бихме искали да живеем в мир още догодина, без никакви военни конфликти“, каза руският президент

Путин повтори позициите на Русия за Украйна и Запада в годишния си форум

Военният контекст допълнително затяга позициите. По данни, цитирани от Русия, през 2025 г. руските сили са завземали между 12 и 17 квадратни километра украинска територия на ден – темп, който според Москва подкопава аргументите за допълнителни компромиси.

Дипломатическите маневри се засилиха през уикенда след среща във Флорида между специалния пратеник на Путин Кирил Дмитриев и американския му колега Стив Уиткоф, в която участва и Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп. Дмитриев заяви, че разговорите ще продължат и в неделя. Срещата последва консултации на САЩ с украински и европейски представители ден по-рано.

Залогът остава дали Путин ще се съгласи на край на най-смъртоносната война в Европа след Втората световна война, какво ще бъде бъдещето на Украйна, доколко европейските държави ще бъдат изтласкани встрани и дали евентуално споразумение, посредничено от САЩ, ще бъде устойчиво.

На този фон украинският президент Володимир Зеленски заяви в събота, че Киев би подкрепил американско предложение за тристранни разговори между Украйна, Русия и САЩ, ако те доведат до повече размени на военнопленници и проправят пътя към срещи на националните лидери.

Кремъл обаче отхвърли тази идея.

„Предложението за тристранни разговори не е било сериозно обсъждано от никого и по него не се работи“, заяви Ушаков.

Руските активи ще останат замразени и могат в крайна сметка да бъдат използвани за погасяване на заема, ако Москва откаже да плати репарации

ЕС одобри заем от 90 млрд. евро за Украйна след провала на плана с руските активи

Паралелно с американската линия се очертава и потенциален европейски дипломатически канал. Кремъл съобщи, че Путин е „изразил готовност за диалог“ с френския президент Еманюел Макрон по темата за Украйна. Елисейският дворец реагира положително, като заяви, че ще реши „в следващите дни“ как най-добре да се продължи напред.

Макрон заяви на последната среща на върха на ЕС в Брюксел, че би било „полезно“ Европа да потърси директен диалог с Путин, за да не бъде мирно споразумение договаряно единствено между САЩ, Русия и Украйна.

„Мисля, че ние, европейците, и украинците трябва да намерим рамка, в която да водим разговор по надлежен начин“, каза той пред журналисти, цитиран от POLITICO.

Елисейският дворец подчерта, че всякакви разговори с Москва ще се водят „в пълна прозрачност“ с президента Зеленски и европейските съюзници. Макрон и Путин почти не са имали директен контакт от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г., като последният им телефонен разговор е бил през юли, след близо три години пълно прекъсване на комуникацията.

Всичко това се развива на фона на по-широкия разказ, който Кремъл налага за войната. Путин представя конфликта като повратен момент в отношенията със Запада, който според него е „унижил“ Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. чрез разширяването на НАТО и навлизането в това, което Москва смята за своя сфера на влияние.