Хората включени в тази класация въплъщават достатъчно финансова, умствена и политическа власт, за да всяват страхопочитание, респект и следователно страх. Ето и няколко фигури, които според Investopedia.com винаги ще карат банкерите, инвеститорите и участниците на финансовите пазари да настръхват:

5 - Бил Гейтс

Бил Гейтс е най-известен с това, че е един от най-богатите мъже на планетата и основател на технологичния гигант Microsoft. Нещото, което обаче помага на него и компанията му да установят почти перфектна доминация над пазара не са върховните технологии, а бизнес усетът на и убийственият му стремеж за съревнование с конкуренцията. Когато Microsoft взривява пазара с MS-DOS, Excel, Word и след това Windows, много инвеститори се чудят защо печалбите не се изплащат под формата на тлъсти дивиденти. Скоро става очевидно, че Бил Гейтс трупа парична маса на компания с невероятни размери.

Акционерите, които обикновено се опитват да повлияят на борда на директорите, за да разпредели печалбите са необичайно тихи, докато Гейтс чертае пътя на Microsoft, който я превръща в една от най-големите компании в света. Microsoft в момента разполага с милиарди долари в резерв, които могат да бъдат използвани като оръжие или щит, в зависимост от ситуацията. Независимо от това дали се бори с дела за нелоялна конкуренция или разработва нови пазари за компанията си Бил Гейтс и Microsoft са много плашещи.

4 - Джордж Сорос

Джордж Сорос е описван като пират и е презиран на най-различни места като Тайланд, Великобритания и Малайзия. Този известен валутен спекулант натрупа състояние от съсипването на валути. С разоряването на Централната банка на Великобритания, Сорос се превърна във фигура, от която държавите опитващи се да предпазят нестабилните си валути се страхуват. Сорос далеч не спекулира само с числа. Той задълбочено разглежда една страна и се опитва да забележи грешки в оценката на валутата, а политическото поведение привлича особено интереса му.

Сорос е активен филантроп и е концентриран върху внасянето на политически промени, но също така използва валутните си позиции, за да „наказва" страни, чиято политика се пренебрегва от повечето валутни спекуланти за сметка на положителните икономически данни. Подлагайки под финансов натиск тези правителства, Сорос може да предизвика промени, които при други обстоятелства не биха се случили.

Правителствата се страхуват, но гражданите на тези страни може в крайна сметка да му благодарят.

3 - Карл Айкан

Карл Айкан има по-голяма заслуга от когото и да било друг за въвеждането на множество регулационни мерки от страна на щатската Комисия по ценни книжа и борси (SEC).

Айкан е създателят на така нареченото greenmailing (форма на изнудване, при което неговата компания купува огромен дял от акциите на друга компания, създавайки илюзията за предстоящото й поглъщане и я принуждавайки да се предпази, като откупи акциите си на по-висока цена). Айкан е правил всичко, от разпродажбата на активи, през принудителните обратни изкупувания на акции, до хокането на CEO-та и членове на борда на директорите.

След като действията му бяха ограничени от SEC, Айкан вече купува контролни и дори миноритарни пакети в компании, които счита, че са подценени. След това той начертава плана си за създаване на стойност като мерките могат да варират от отделянето на печелившите подразделения, обратното изкупуване на акции или просто намаляване на режийните разходи, след което заплашва с война на акционерите, ако „съветите" му не бъдат приети.

В днешно време Карл Айкан работи за създаването на стойност в полза на акционерите, вместо да я отнема от тях, но срещата с него все още кара слабо представящите се или прекалено добре платени CEO-та да треперят.

2 - Джон Д. Рокфелер

Джон Д. Рокфелер може би е най-плашещата фигура в света на финансите. Той е бил най-богатият човек в света и все още се счита за най-богатия човек в модерната история. Неговата компания Standard Oil, която е контролирала 90% от щатската петролна индустрия, е имала лошата слава за това, че принуждавала конкурентите да фалират, след което изкупувала техните активи от кредиторите им.

Това, което го прави наистина плашещ обаче е била абсолютната му увереността в действията си. Рокфелер гледал на убийствената конкуренция като на разрушителна практика, която била повече от полза на потребителите, отколкото в крайна сметка вредяла на бизнеса. Виждането на Рокфелер било, че по-големите печалби и ползи могат да бъдат постигнат посредством практиката на "комбиниране", която в момента се нарича "икономии на мащаба".

Рокфелер ще се помни с твърдия си начин на действие и използването на огромното състояние на Standard Oil, за да предизвика недостиг на жп превоз или барели, които съсипвали конкурентите му и ги карали да преминават на негова страна. Той обаче трябва да бъде запомнен и с наблягането върху развойната дейност, намаляването на вредните отпадъци и прехвърлянето на спестяванията и ползите към потребителите. Няма съмнение, че целенасочеността му и не всички средства, които той е използвал, за да постигне целите си са добри, но той буди точно толкова възхищение, колкото и страх.

1 - Дж. П. Морган

Дж. П. Морган е бил богат човек, но не е бил и близо до калибъра на Рокфелер или дори Гейтс. Това, което Дж. П. Морган е имал в повече от всеки от другите участници в тази класация, е чиста власт. По негово време се е казвало, че Господ притежавал душите на хората, а Дж. П. Морган притежавал останалото. Властта, която Морган е упражнявал се дължи не толкова на времето, колкото и на личните му качества. Морган е бил основният банкер на Уолстрийт и поемател на емисиите на компании като General Electric и International Harvester във време когато американската икономика се подготвя да избухне. По това време не финансовото състояние на компанията, а репутацията на банката определя дали една емисия ще се продава или не. А репутацията на Морган била златна.

Моментът, в който Морган е бил най-влиятелен и страшен идва по време на банковата паника от 1907 г. Морган лично събира всички важни финансови и политически фигури в дома си и ги принуждава при затворени врати да разрешат кризата. Идеята, че цялата американска икономика е разчитала на един застаряващ банкер, за да се задържи на повърхността, успява да изплаши правителството толкова много, че впоследствие е създаден Федералния резерв, който да предотвратява подобни ситуации в бъдеще.