С наближаването на Коледа през 1999 г., преди 10 години, най-големият страх пред човечеството беше „Проблем 2000", пише Wall Street Journal.

Технологични консултанти тогава твърдяха, че катастрофата може да се избегне, само ако им се заплати значителна сума. Опасенията бяха, че когато часовникът удари 12 и настъпи новото хилядолетие, има вероятност компютрите и сървърите, които са в основата на модерния свят, да престанат да работят. Твърдеше се, че самолетите може да падат от небето, супермаркетите евентуално да свършат хранителните стоки, а банковата система да се срине.

Слава Богу, нито едно от тези неща не се случи, особено пък срив на банковата система. Самата мисъл за това дори беше смешна.

За този срив трябваше да се изчака още осем години и когато той дойде не беше породен от компютърна грешка.

В основата си причините за финансовата криза бяха отегчително старомодни и предвидими. Прекалено многото евтини пари, раздавани прекалено дълго време, надуха балон и насърчиха неразумно поведение от страна на правителства, финансисти и много потребители. Новото нещо в случая бяха сложните инструменти, създавани от страна на банките, които прекалено малко от хората разбираха. След това новите технологии само задълбочиха кризата или я ускориха, като пренесоха „заразата" по-бързо. Това обаче не беше причината.

Ако търсите отговор на въпроса защо се случи кризата, ще го намерите в човешкото поведение и в нашата постоянна склонност да оценяваме надеждата повече, отколкото оценяваме опита. Разбира се, имаме нужда и от оптимизъм, за да продължаваме напред. Когато обаче настъпят добрите времена идеята, че "този път е различно" рядко изостава. Винаги се смята, че няма да последва спад. За съжаление, нещата обикновено не са различни, но ние продължаваме да забравяме тази доста проста реалност.

Положението с войните през това десетилетие беше същото както с финансите. На този фронт също имаше прекомерен оптимизъм в Запада относно степента на техните възможности. Инвазията в Афганистан и след това в Ирак беше лесна, но дали след това те знаеха как да се справят с проблема и да се изтеглят оттам? Въпреки всичките модерни оръжия и технологични подобрения изглежда, че правителствата, които оглавиха инвазията не бяха обмислили сериозно този аспект на двата конфликта. Те са си помислили: "Този път е различно."

Връзката е историята и широкоразпространеното невежество и презрение по отношение на миналото и уроците от него. Това може би е странно поне по един начин: Историята изглежда е на мода и никога не са писани повече книги и правени повече телевизионни програми, които да разнищват всеки детайл от водените войни и изживените животи.

Ние обаче имаме склонност да съжаляваме хората от миналото, избирайки да ги съпоставим спрямо прекомерната самонадеяност от собствения ни прогрес и въображаемо превъзходство. Впечатлени от самите себе си ние гледаме отвисоко предците ни, надценяваме новите неща и си мислим, че винаги знаем повече от тези преди нас.

През това десетилетие точно поради това усещане за превъзходство и самодоволство много политически и корпоративни лидери не зададоха простите проницателни въпроси, които Маргарет Тачър може би щеше да зададе. Питането и изслушването на отговорите не е гаранция за успех, но може да помогне.

Така че просто повторихме някои от най-големите грешки в историята. От Европейска или американска гледна точка е вероятно човек да се депресира доста по отношение на перспективите за следващото десетилетие. Ако през 1999 основният популярен страх беше глупавият „Проблем 2000", сега човек може да си избере между състоянието на икономиката, предстоящата пенсионна криза, глобалното затопляне и още доста неща.

Ако човек погледне бремето на дълга, при което хората от най-тежко засегнатите от кризата страни ще се трудят, е трудно да бъде оптимист. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие дългът на Великобритания като част от БВП ще скочи от 46.9% през 2007 г. до 94.1% през 2011 г. В Испания увеличението ще е от 42.1% до 74.3%, а във Франция от 66.9% до 99.2%.

Ако прекомерният оптимизъм е човешко проклятие, то същото важи и за прекомерният песимизъм. Западът току-що научи още един важен урок по отношение на високомерието.

Западните страни вече срещат голяма конкуренция в лицето на развиващите се нации. Дали просто ще разчитат на помощите за безработни и пенсиите или ще отговорят с изобретателност и ентусиазъм?

В момента има наистина чудесни възможности. Технологичните промени от последният четвърт век не са заплаха - те са еквивалентът на втора индустриална революция, която в крайна сметка ще се извиси над мрачните проблеми на това десетилетие. Страните, които използват това развитие в науката и инженерството ще просперират, защото ще изберат да работят повече, да бъдат по-продуктивни и да спестяват и инвестират повече. Ще е нужно много, за да се премине през последствията от кризата, но това може да бъде направено точно както е правено след подобни катастрофи в миналото.