Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви за мащабно пренареждане в ръководството си – процес, който в крайна сметка ще определи и наследника на президентката Кристин Лагард.

До края на 2027 г. четири от шестте места в Изпълнителния съвет на банката ще бъдат освободени, започвайки с това на вицепрезидента Луис де Гиндос, чийто мандат изтича през май.

През 2027 г. приключват и мандатите на самата Лагард, главния икономист Филип Лейн и Изабел Шнабел, което поставя началото на сериозно съревнование между столиците от еврозоната за най-влиятелните постове в паричната политика на блока.

Смяната на де Гиндос ще съвпадне с ключова промяна и във Федералния резерв на САЩ, където мандатът на председателя Джей Пауъл – когото Доналд Тръмп нарече „тъпак“ – също изтича през май.

Според Financial Times ЕЦБ е готова да поиска от Европейската комисия да започне официалната процедура по избора на нов вицепрезидент, като финансовите министри от еврозоната ще обсъдят въпроса още тази седмица. Националността и позицията по паричната политика на новия вицепрезидент ще бъдат решаващи за баланса на силите при определянето на наследника на Лагард.

Постът на президент на ЕЦБ е един от най-добре платените в институциите на ЕС – с годишна заплата от 466 000 евро, допълнителни облаги и шестцифрено възнаграждение за членство в борда на Банката за международни разплащания (BIS).

България прави последната стъпка към своето законно място в сърцето на Европейския паричен съюз, заяви на конференция в София президентът на Централната банка в еврозоната

Кристин Лагард, ЕЦБ: Присъединяването към еврозоната не е загуба на суверенитет, а печалба

Вече се очертават основните претенденти за наследник на Лагард: бившият управител на Централната банка на Нидерландия Клас Кнот и президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, пише FT.

Трети потенциален кандидат е бившият управител на Централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос – днес генерален мениджър на BIS и уважаван академичен икономист.

Неформално правило забранява една държава да има повече от един представител в борда, а балансът между „ястреби“ и „гълъби“ също е ключов. Източноевропейските и балтийските страни, които се присъединиха към еврозоната след 2007 г., настояват за по-силен глас – Латвия дори открито претендира за място.

Финландия вече е номинирала управителя на централната си банка Оли Рен – икономист и бивш еврокомисар – за поста вицепрезидент, докато Хърватия планира да издигне Борис Вуйчич, своя главен банкер.

Рен е известен с по-меката си позиция, предупреждавайки за рискове от прекалено ниска инфлация.

Темата за половото равновесие също ще бъде на дневен ред – от 1998 г. едва 19% от 26-те членове на борда са жени.

Сред жените, споменавани като потенциални кандидатки, са Анес Бенаси-Кере (заместник управител на Банка дьо Франс), Христина Папаконстантину (Банка на Гърция), бившата главна икономистка на ОИСР Лорънс Бун и професор Хелин Рей от Лондонското бизнес училище.

Самата Лагард, която отхвърли слуховете, че ще напусне преждевременно, публично похвали Кнот, от Нидерландия, като потенциален наследник:

„Той има интелект, издръжливост и способност да обединява хората – рядко и много необходимо качество“, заяви тя в интервю за нидерландски подкаст.

Увеличение от само 2% в търговията на еврозоната би било достатъчно, за да компенсира загубата на износ за САЩ заради митата - убедителна причина да се приложат реформите на Драги и Лета, заяви Лагард

Президентът на ЕЦБ: „Геоикономиката“ чертае новата финансова реалност

Кнот, бивш академик с над три десетилетия опит в МВФ, Нидерландската централна банка и Съвета за финансова стабилност, е известен като умерен „ястреб“.

Той подкрепя подхода „ще направим всичко необходимо“ на Марио Драги по време на дълговата криза и защитаваше създаването на „инструмента за защита на трансмисията“ – механизъм за предотвратяване на нова дългова спирала след повишаването на лихвите.

Нагел, от своя страна, активно лобира Берлин да подкрепи кандидатурата му. Той провежда серия от речи и интервюта по света под мотото „Да подготвим Европа за новата ѝ глобална роля“. Макар Германия никога да не е оглавявала ЕЦБ, мнозина смятат, че моментът е настъпил.

„Мисля, че е крайно време германец да застане начело на ЕЦБ, но това ще бъде сложно“, коментира пред FT Ларс-Хендрик Рьолер, бивш съветник на Ангела Меркел.

Йоахим Нагел, президентът на германската централна банка, предупреждава за „самодоволство“ в европейските столици по отношение на митата от САЩ и конкуренцията с Китай

Президентът на Бундесбанк: Европа е в окото на бурята, но не и без изход

Нагел е близък до Германската социалдемократическа партия и е описван като умерен, прагматичен лидер. Проблем обаче може да се окаже фактът, че Германия вече заема ключови постове в институциите на ЕС – Урсула фон дер Лайен оглавява Европейската комисия, Клаудия Бух – банковия надзорен механизъм, а Верена Рос – Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Испания, която също никога не е имала президент на ЕЦБ, се разглежда като друг сериозен претендент. Ернандес де Кос е уважаван академичен и институционален икономист, определян като прагматичен и балансиран.

Както обикновено, изборът на ръководството на ЕЦБ ще бъде част от по-широка политическа сделка между държавите от еврозоната – а предстоящите френски избори през 2027 г. могат допълнително да усложнят процеса.