Централните банкери по природа са предпазливи хора, наясно, че думите им могат да раздвижат пазарите и да повлияят на политиката.

Но Йоахим Нагел, президентът на Бундесбанк – централната банка на Германия – напоследък става все по-откровен относно предизвикателствата пред най-голямата европейска икономика, и за политиките, които според него законодателите трябва да приемат.

„Когато си в ураган, има затишие в окото на бурята“, казва той в интервю за The New York Times.

„Това може да опише европейската икономика днес“, добавя Нагел.

Митата, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп, както и непоследователният ангажимент към Украйна във войната ѝ с Русия, разтърсиха столиците на Европа.

Те изглежда обединяват лидерите в решимостта им да укрепят икономическите връзки в рамките на континента и да увеличат разходите за отбрана. Някои дори видяха в това шанс еврото да се утвърди като „сигурно пристанище“ за инвеститорите.

Дори след като Европейският съюз и САЩ се споразумяха за очертанията на търговска сделка, която частично смекчава ефекта от митата, според Нагел усещането за спешност трябва да се запази.

Министърът на икономиката, търговията и бизнеса на Испания вижда отключването на единния пазар на ЕС като основна стъпка за ускоряване на икономическата интеграция

Карлос Куерпо: Европа трябва да премахне собствените си бариери, ако иска да остане конкурентна

Европа е изправена пред сериозни дългове, натиск върху държавните бюджети и „несигурни политически ситуации“, предупреждава той в интервюто за NYT.

Германската икономика се сви през 2023 и 2024 г., като износът вече не служи като надежден двигател на растежа. В същото време Франция – втората по големина икономика в ЕС – е в политически транс и се бори да овладее нестабилните си финанси.

„Самодоволството определено не е правилното отношение“, казва Нагел. Решението според него е по-дълбока европейска интеграция, като предупреждава да не се подценява способността на региона да се адаптира към предизвикателствата си.

Финансовият министър сигнализира за промяна в нагласата на Германия към създаването на Съюз на капиталовите пазари

Берлин отваря вратата за общоевропейски финансов регулатор

За бавния растеж и заплахите за демокрацията

Като неизбираеми служители, централните банкери обикновено са изключително внимателни, когато се намесват в политически дебати.

Но Нагел признава, че напоследък е станал по-откровен – повратният момент дошъл в началото на 2024 г., когато за първи път участвал в демонстрация. По това време в Германия избухнаха масови про-демократични протести, след като стана ясно, че крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ е провела тайна среща, за да обсъди планове за масова депортация на мигранти и германски граждани с имигрантски произход.

„Беше ми наистина неудобно тогава“, казва Нагел. Дори като независим централeн банкер, който по принцип трябва да стои далеч от политиката, той е почувствал „отговорност“ да защити демокрацията, свободата на словото и институциите, изградени след края на Втората световна война.

В последните си речи Нагел настоява за спешни мерки, които според него Германия трябва да предприеме – включително съкращаване на бюрокрацията, увеличаване на работната сила, инвестиции в технологии и намаляване на цените на енергията.

През лятото германското правителство представи план за нов дълг, с който да осигури над 100 милиарда евро за военни и инфраструктурни разходи. Министерството на икономиката съобщи тази седмица, че очаква растеж от едва 0,2% за годината, като държавните инвестиции трябва да дадат тласък на икономиката от 2026 г.

Но гражданите губят търпение, признава Нагел:

„Трябва да се ускорим.“

Една година след доклада на Марио Драги е дошло време да превърнем думите в действия, заяви президентът на ЕЦБ пред Европейския парламент

Лагард: Еврото може да се превърне в глобален гарант на доверие. Но са нужни смели реформи

За лихвените проценти и независимостта на централните банки

Основната мисия на Нагел като централeн банкер – осигуряването на ценова стабилност – изглежда е изпълнена. Инфлацията в еврозоната е близо до целта на Европейската централна банка от 2%, а много банкери, включително и Нагел, изглеждат спокойни пред прогнозите, че през следващите две години тя може леко да падне под този праг.

ЕЦБ, която определя лихвите за 20-те държави от еврозоната и е базирана във Франкфурт, държи основната си лихва на ниво от 2% от юни. Преди това я понижаваше осем поредни заседания.

Нагел казва, че не се притеснява от силното евро, което прави вноса по-евтин и може да натисне инфлацията надолу.

„При сегашните нива около 1,17 долара няма да кажа, че е незначително“, казва той. „Трябва да го следим, но това не е голям проблем.“

Големият проблем, според него, е в Съединените щати, където администрацията на Тръмп атакува независимостта на Федералния резерв, опитвайки се да принуди централните банкери да намалят лихвите.

Нагел отдава признание на предшественика на Бундесбанк – централната банка, създадена през 1948 г. от САЩ и други западни сили по време на окупацията на Германия – за това, че е дала тласък на бързия икономически подем и възстановяването след войната.

„Много сме благодарни на Съединените щати за тази брилянтна идея – да се създаде независима централна банка“, казва той.

„Затова сме толкова нервни, когато виждаме това, което се случи през последните 10 месеца“, добавя Нагел, определяйки атаките срещу Федералния резерв като „несправедливи“.

Новата „Apply AI Strategy“ на Европейската комисия цели да ускори внедряването на местни AI решения в индустрията, отбраната и публичния сектор

AI като оръжие за независимост: ЕС подготвя стратегия срещу технологичното надмощие на САЩ и Китай

За Китай и търговията

Докато германската икономика страда от американските мита, проблемите за износителите идват и от Китай. През последните години Китай се превърна в свиреп конкурент, продавайки стоки – включително автомобили и високотехнологични машини – които доскоро се купуваха от германски компании, и то на по-ниски цени.

Германските предприятия са изправени и пред заплаха по-близо до дома, тъй като китайските производители, изтласкани от американския пазар, търсят нови пазари за своите продукти.

Китайските автомобилни марки почти удвоиха продажбите си в Европа през първата половина на годината, продавайки почти толкова автомобили, колкото Mercedes-Benz, сочат данни на JATO Dynamics.

Засилващата се конкуренция с Китай трябва да бъде „отрезвяващ сигнал за всички европейски компании“, казва Нагел. Но според него Европа е в силна позиция в търговските отношения с Пекин: „Те имат по-голяма нужда от нас, отколкото ние от тях“, твърди той.

„Нашият най-важен пазар е Европа, не Китай.“