Поредният политически срив във Франция оставя дългоочакваната фискална консолидация на страната в застой.

Втората по големина икономика в еврозоната нееднократно е нарушавала правилата на Европейската комисия за бюджетни дефицити и лимити на дълга.

Поредицата премиери, опитали да решат проблема чрез реформи, съкращения на разходи и увеличаване на данъци, един след друг се оттеглиха.

Петият премиер за по-малко от две години - Себастиен Льокорню - подаде оставка в понеделник, само 27 дни след встъпването си в длъжност.

Решението му дойде, след като не успя да спечели подкрепата дори на център-дясната опозиция, за да състави ново правителство. Льокорню дори още не беше представил планове за разходите и данъчната политика за 2026 г., но именно подобни бюджетни спорове свалиха предишните администрации.

Брюксел едва ли иска да изглежда като намесващ се във вътрешните дела на Франция, но натискът върху Париж за спешна фискална консолидация е сериозен.

Франция трябва да свие бюджетния си дефицит от 5,8% от БВП през 2024 г. и да се справи с планината от дълг, която миналата година достигна 113% от БВП. Това поставя страната на трето място в ЕС по дълг, след Гърция и Италия.

И двете нива са далеч над лимитите на ЕС - дефицит под 3% от БВП и държавен дълг под 60% от икономическата продукция.

Франция вече е поставена под „процедура за прекомерен дефицит“ на ЕС - механизъм, приложим към държавите, които не спазват правилата на Пакта за стабилност и растеж.

Страната има срок до 2029 г. да се върне към съответствие, но засега няма признаци, че Париж ще успее да изпълни това изискване скоро.

„Въпросът е как изобщо да се спазват тези правила“, коментира пред CNBC Антонио Фатас, професор по икономика в INSEAD. „В момента дефицитът на Франция очевидно надхвърля ограниченията и не е ясно дали нейният бюджет може да се върне в рамките им в кратък срок - каквото изискват правилата.“

Експертът добавя: „Като вземем предвид състава на парламента, фрагментацията и позициите на крайната десница и крайната левица, ще бъде изключително трудно да се постигне бюджет, който да отговаря на правилата“.

Необходима е бърза реакция

Докато ЕС вероятно ще даде още време на Париж, инвеститорите едва ли ще бъдат толкова толерантни към липсата на фискална дисциплина.

Франция вече претърпя понижение на кредитния си рейтинг от Fitch миналия месец, а Moody’s се очаква да последва примера до края на октомври.

На този фон Макрон е изправен пред три трудни избора - да назначи нов премиер, да разпусне парламента и да свика нови избори или сам да подаде оставка - макар последният вариант да се смята за най-малко вероятен.

Икономистите предупреждават, че нито един от сценариите няма да доведе до реален напредък в намаляването на дефицита или дълга. Очаква се и икономическият растеж да се забави, а бюджетът за 2025 г. най-вероятно ще бъде прехвърлен към следващата година без промени.

„Каквито и сценарии да разглеждаме, няма да имаме пълноценен бюджет до края на годината“, казва Адриен Камат, старши икономист за Франция, Белгия и еврозоната в Natixis. „На този етап не виждаме никакви позитивни варианти за фискална консолидация. Това означава, че дефицитът вероятно ще остане около текущите нива от 5,4–5,5% тази и вероятно следващата година“, добавя той, цитиран от CNBC.

Goldman Sachs очаква още по-голям дефицит

Във вторник Goldman Sachs също предупреди, че „фискалното изоставане“ на Франция е наложило банката да повиши прогнозата си за бюджетния дефицит през 2025 г. до 5,5% от БВП.

Икономистите на Goldman добавят, че е много вероятно Франция да започне следващата година с „замразен“ (или частично действащ) бюджет.

„Във всеки случай дълбоките политически разделения, по-бавният растеж и по-високите разходи по заемите вероятно ще попречат на значителен напредък“, се казва в анализа, според който дефицитът през 2026 г. ще достигне 5,3% от БВП.

Goldman понижи и прогнозата си за икономическия растеж на Франция за 2026 г., очаквайки слаб напредък от едва 0,8%.