Падането на правителството на Себастиен Льокорню още преди официално да положи клетва в понеделник хвърли Франция в нов политически хаос и разклати финансовите пазари.

Льокорню беше третият премиер на Еманюел Макрон, откакто президентът свика предсрочни избори миналата година, за да спре възхода на крайната десница. Това се оказа най-краткият премиерски мандат след 1958 г. Той остави Макрон с малко реални опции и увеличи вероятността от нови предсрочни парламентарни избори - при положение че разходите по държавния дълг растат.

Без парламентарно мнозинство, Макрон губи съюзници и разполага с все по-тесен кръг от кандидати, способни да обединят враждуващите фракции и да се споразумеят за бюджета за следващата година, който трябва да овладее огромния бюджетен дефицит.

Financial Times обяснява как се стигна дотук и какви са перспективите:

Защо Льокорню подаде оставка и какво означава това?

Той е близък съветник на Макрон, кризисен медиатор и бивш министър на отбраната. Не се оказа способен да постигне компромис по бюджета за 2026 г. - да бъде приемлив за президентския лагер, център-дясното и център-лявото. Това е нещо, което не вещае добро за който и да е бъдещ кандидат за премиер.

Падането му по-малко от месец след назначението от Макрон укрепва позициите на крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, която от седмици настоява за нови избори. Според социологическите проучвания нейната партия Rassemblement National - вече най-голямата в парламента - е предпочитаният избор на избирателите, поне на първия тур.

Отстъпките, които Льокорню беше готов да направи на социалистите, не удовлетвориха исканията им за по-високи данъци върху богатите и замразяване на пенсионната реформа. Вместо това той предложи обещание парламентът да не бъде заобикалян при приемането на бюджета - но това се оказа „твърде малко, твърде късно“.

От дясната страна, решението на Льокорню да върне бившия финансов министър Брюно Льо Мер като министър на отбраната отчужди партията „Републиканци“ (LR), която оттегли колебливата си подкрепа.

Лидерът на LR и министър на вътрешните работи Брюно Ретайо заяви, че не е бил уведомен предварително за назначението и че то е създало „проблем с доверието“ - а заплахата му да напусне правителството окончателно предреши съдбата на Льокорню. Малко по-късно в понеделник Льо Мер се оттегли, казвайки, че не иска да „блокира нормалното функциониране на страната“.

След това Льокорню заяви, че Макрон му е възложил последен опит за разговори с политическите партии „в името на стабилността на страната“, като добави, че ще докладва резултатите на президента до сряда вечер, за да може той „да направи необходимите изводи“.

Френският премиер Себастиен Льокорню подаде оставка

Какви са опциите на Макрон?

Назначението на Льокорню беше възприето от много анализатори като последен ход на отчаяние. Все пак президентът не е задължен да насрочва нови избори - особено след като нито неговият лагер, нито социалистите, нито „Републиканците“ биха спечелили от това.

Възможно е Макрон да се обърне към фигура от левицата, например към Бернар Казньов, бивш социалистически премиер, споменаван като потенциален кандидат.

Досега президентът се противопоставяше на подобно назначение заради настояването на левицата за данък върху богатството и отмяна на част от неговите про-бизнес реформи.

Алтернатива е да спечели време, като назначи технократ без партийна принадлежност.

Франция може също да бъде управлявана от временно правителство, оглавявано от Льокорню и екипа, който той вече обяви.

В последното си изявление в понеделник той заяви, че опозиционните партии са станали „невъзможни за сътрудничество“:

„Бях готов на компромис, но всяка партия искаше останалите да приемат изцяло нейната програма.“

Ако Макрон разпусне парламента, изборите трябва да се проведат в рамките на 40 дни.

Какво ще се случи, ако Макрон подаде оставка? Дори ядрената опция едва ли ще спаси Франция

Какво би донесъл нов вот?

Дори предсрочните избори може да доведат до ново висящо положение и да не разрешат политическата безизходица.

Още преди назначението на злополучния кабинет на Льокорню, 61% от французите подкрепяха идеята за нови избори, според проучване на TF1-LCI от септември.

Френската двутурова изборна система усложнява прогнозите, но последните анкети на Ifop и Cluster17 показват, че партията на Льо Пен и нейните съюзници ще получат най-много гласове на първия тур.

Остава обаче въпросът дали разединената левица може отново да се обедини. Миналата година социалистите и крайно левият блок на Жан-Люк Меланшон (La France Insoumise) успяха да надминат RN и да станат най-голямата група в парламента - но оттогава отношенията им се разпаднаха и сега не е ясно дали могат да преодолеят различията си.

Центристкият блок, който подкрепя Макрон, е този, който се очаква да загуби най-много. Ifop прогнозира, че алиансът ще спечели едва 14% от гласовете на първия тур, с четири пункта по-малко спрямо 2024 г.

Френският бизнес е стресиран от политическата криза, а Льо Пен се кани да я задълбочи

Какво ще стане с бюджета на Франция?

Ако Макрон свика избори преди края на годината, ще бъде почти невъзможно новото правителство да се сформира навреме, за да предложи и приеме бюджет.

Обикновено бюджетните планове се внасят през есента, за да има около 70 дни за дебати и поправки в долната камара.

Този сценарий изглежда все по-малко вероятен, дори Макрон да назначи нов премиер още тази седмица. Не е ясно дали служебно правителство би могло да прокара бюджет.

Франция обаче разполага с механизми, които предотвратяват „американски“ тип блокиране на държавата - чрез временно удължаване на бюджета от предходната година. Така стана в края на 2024 г., когато тогавашният премиер Мишел Барние бе отстранен заради проектобюджета си.

Този подход обаче има и недостатъци: не позволява промени в данъчната политика или съкращения на определени разходи - например пенсиите, които са обвързани с инфлацията.

С увеличаването на разходите по дълга, Франция ще срещне трудности да овладее бюджетния си дефицит.

Льокорню планираше да увеличи данъците и съкрати разходите, за да сведе дефицита до около 4,7% от БВП през 2026 г., при очаквани 5,4% тази година. Той предупреди, че без бюджет дефицитът може да достигне 6%.

Обратен завой: Как Макрон се превърна от двигател в спирачка за климатичните цели на ЕС

Застрашен ли е постът на Макрон?

Според френската конституция президентът се избира отделно и мандатът на Макрон изтича през 2027 г. Той неколкократно е заявявал, че няма намерение да подава оставка предсрочно.

Въпреки това призивите за оставка се засилват - включително от негови бивши съюзници и от протестиращи, които през последните седмици излизат по улиците. Мнозина смятат, че сегашната криза е резултат от собствените му решения и че той трябва да поеме отговорност - като единствен начин да се разблокира ситуацията.