Бизнес лидерите във Франция заявяват, че последната вълна от политически хаос в страната заплашва да донесе сериозни икономически последствия, като изразяват съжаление за липсата на сигурност и политически консенсус относно начините за оздравяване на публичните финанси.

Очакванията са на 8 септември френското правителство да падне за трети път в рамките на малко повече от година, след като премиерът Франсоа Байру ще се изправи пред вот на доверие за плана си за справяне с нарастващия дефицит на страната.  Вотът беше свикан от самия него миналата седмица, но по всичко личи, че ходът му ще се обърне срещу неговия кабинет, тъй като опозиционните партии обявиха намерението си да гласуват против.

Патрик Мартин, шеф на бизнес лобито Medef, предупреждава за реален „риск от рецесия“ във Франция, добавяйки, че страната вече е „в много нестабилна ситуация“.

„Портфейлите с поръчки се изчерпват, тарифите оказват натиск върху настроенията“, казва той пред Financial Times. „Това безспорно представлява нов риск за растежа.“

Политическата криза също така изплаши финансовите пазари, като изпрати референтните 10-годишни разходи по заеми на Франция над 3,5% миналата седмица - близо до най-високото ниво след кризата с дълга в еврозоната.

Александър Бомпар, главен изпълнителен директор на търговеца на дребно с храни Carrefour, се присъединява към опасенията на Мартин.

Макрон след присъдата на Льо Пен: Законът е еднакъв за всички

„В момента само потреблението движи растежа във Франция“, казва той. „Несигурността е най-лошото за потребителите. Колкото повече несигурност има, толкова по-голям е рискът от силно въздействие“.

Бизнес ръководителите в страната реагират с комбинация от раздразнение и примирение на последните сътресения, като много от тях критикуват политиците за неспособността им да се справят с нарастващото дългово бреме на страната и дефицита, който се очаква да достигне 5,4% от БВП през тази година. Висш мениджър в компания от CАС 40, например, заявява пред изданието, че макар да има „икономически консенсус“ относно необходимостта от решаване на проблемите, все още няма „политически консенсус“ относно начина, по който това да стане.

„Когато има несигурност, хората са склонни да избягват проблема и да поставят под въпрос плановете си“, предупреждава той.

„От 18 месеца имаме нестабилност в правителството“, добавя Гийом Бори, директор на AXA France, компания за финансови услуги. „Бизнес лидерите се нуждаят от яснота, за да могат да планират необходимите инвестиции“.

Байру пое властта през декември, след като правителството на Мишел Барние беше свалено - отново след поискан вот на доверие. Той насрочи собствения си вот за 8 септември като начин да укрепи мандата си и да прокара пакет от данъчни увеличения и съкращения на разходите на стойност 44 млрд. евро, в опит да намали дефицита в бюджета за следващата година.

Но Александър Собо, шеф на лобито France Industrie, казва, че залогът на премиера е влошил още повече и без това „кошмарните“ преговори по бюджета.

„Преди беше хаос – сега е още по-голям хаос“, казва той, а Катрин Макгрегър, главен изпълнителен директор на енергийната група Engie, добавя:

„Бизнесът се нуждае от стабилност и последователност. Понякога се учудвам колко малко нашите избрани представители разбират колко голямо конкурентно предимство може да представлява това“.

Тези сътресения, които може да накарат президента Еманюел Макрон да търси пети министър-председател, откакто спечели втори мандат през 2022 г., идват на фона на отслабващата икономика на Франция и нарастващия натиск от американските мита. Реалният брутен вътрешен продукт на страната спада от миналата година. Безработицата също се е повишила от началото на 2023 г. Междувременно разликата между лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на страната и германските им еквиваленти – показател за пазарните опасения относно дълга – е близо до най-високото си ниво от 2012 г. насам.

Френски съд призна Марин льо Пен за виновна в присвояване на 3 млн. евро (Обновена)

Бруно Кавалие, главен икономист в ODDO BHF, е категоричен, че Франция рискува „по-нисък растеж и по-голям бюджетен дефицит“ през следващата година след решението на Байру да поиска вот на недоверие. Той също така изразява загриженост, че Макрон може да бъде принуден да проведе още едни парламентарни избори, тъй като подкрепата за това набира популярност в социологическите проучвания. А подобно решение би задълбочило политическата криза и нейното отражение върху икономиката.

Като цяло много бизнес лидери се опасяват, че несигурността ще продължи или че парламентът ще прибегне до по-нататъшни увеличения на данъците, за да се опита да запълни дефицита.

„Ако увеличим данъчната тежест, растежът ще бъде сериозно засегнат. Нека растем, инвестираме, иновираме, обучаваме, наемаме и изнасяме. Така ще допринесем за възстановяването“, призовава Мартин от Medef.

Други обаче печелят от този хаос.

Марин льо Пен се възползва от момента, за да разтърси Франция

Марин льо Пен и нейната партия „Национален сбор“, която води в проучванията във Франция, изглежда ще играят решаваща роля в отстраняването на Байру при гласуването на вота на доверие на 8 септември. Те са категорични, че искат да се възползват от задълбочаващата се политическа криза, за да предизвикат парламентарни избори и оставка на президента Еманюел Макрон.

Стремейки се да приемат изключително непопулярни бюджетни съкращения в размер на 43,8 милиарда евро, Байру и Макрон ефективно заложиха, че Льо Пен – която контролира най-голямата опозиционна партия в Националното събрание – ще им съдейства, когато миналата седмица обявиха вот на доверие. И в този залог има известна логика - тъй като на Льо Пен ѝ е забранено да се кандидатира за изборни длъжности заради присъда за злоупотреба с власт, която ще бъде обжалвана едва догодина, защо би рискувала парламентарното си място, като потенциално предизвика избори? Не би ли предпочела да остави лагера на Макрон да поеме удара за болезнените финансови съкращения?

Льо Пен обаче не виждаше нещата по този начин, пише в свой анализ POLITICO. Едва час след обявяването на вота на доверие тя обеща, че ще мобилизира силите си, за да свали Байру, и определи осемте години на „макронизъм” като заплаха за оцеляването на Франция.

„Само разпускането на парламента ще позволи на френския народ да избере своята съдба, а именно възстановяване, водено от „Национален сбор“, написа тя в социалната платформа X.

„Никола плаща сметката”: Ново движение събужда кошмарите на Макрон от „Жълтите жилетки”

Това сложи край на всякакви спекулации, че между Байру и Льо Пен може да се подготвя някаква сделка. Депутатът от крайната десница Лоран Жакобели пък е категоричен, че никога не е трябвало да има съмнение в коя посока ще тръгне лидерът на неговата партия.

„Тези хора си въобразяват, че другите са толкова глупави, колкото самите те“, казва той пред POLITICO. „Но това показва слабо разбиране за Марин Льо Пен, която не е от същия калъп като тях“.

Левите партии във Франция също незабавно обявиха намерението си да гласуват против Байру. Това означава, че правителството му е обречено, освен ако значителен брой депутати не променят коренно мнението си.

Бардела и Льо Пен трябва да се срещнат с Байру във вторник, но сигналите, идващи от „Национален сбор”, правят малко вероятно споразумение между двете страни. В проучване на Ifop, проведено след изявлението на Байру, 63% от анкетираните заявяват, че са за връщане към урните, като този процент достига 86% сред избирателите на „Национален сбор”. Но проучванията показват също така, че нови избори биха могли да доведат до пореден парламентарен паритет.

Дали Макрон действително ще обяви избори, разбира се, никой не може да предвиди. Изненадващият вот миналата година доведе до настоящата политическа безизходица и остави дълбоки белези в неговия лагер.

Джордан Бардела, 29-годишният председател на „Национален сбор”, многократно го призова да подаде оставка, въпреки правните проблеми на своя ментор – нещо, което е малко вероятно да направи без одобрението на Льо Пен. Тя все още упражнява значителен контрол върху комуникационната стратегия на партията си въпреки присъдата.

Една от теориите е, че Льо Пен е приела, че няма да може да се кандидатира за президент в близко бъдеще и обмисля възможността Бардела да я номинира за министър-председател, ако той влезе в Елисейския дворец.

Но говорителят на партията категорично отрича това.

„Марин Льо Пен никога не се предава“, казва той. „Тя не може да приеме, че лидерът на опозицията не може да се кандидатира за президент“.

По думите му ако има нови избори – президентски или парламентарни – тя планира да използва всички средства, с които разполага, за да се кандидатира.