Популярният френски икономист Габриел Зукман смята, че френският министър-председател Себастиен Льокорню е допуснал фатална грешка, като не е приел едноименния „данък Зукман“, касаещ облагането на най-богатите домакинства.

В интервю за Politico той заявява, че както Льокорню, чието правителство подаде оставка в понеделник, така и двамата му предшественици не са взели предложението сериозно.

„Досега изпълнителната власт остава напълно глуха както към парламентарната работа, така и към народните демократични искания. Те не се опитаха да проведат истински диалог с опозицията по този въпрос.“, обяснява икономистът и допълва, че отхвърлянето на по-високите данъци е това, което „блокира страната и губи време“.

Зукман стана широко известен във Франция благодарение на свето предложение за данък, който изисква домакинствата с имущество на стойност над 100 милиона евро да плащат най-малко 2% от стойността на всичките си активи. Мярката изглежда изключително популярна сред избирателите. Проучване на Социалистическата партия, която подкрепя данъка и е оказала натиск на Льокорню да го приеме, показа, че 86% от анкетираните гледат благосклонно на идеята на икономиста.

„Сред населението има много силно желание за по-голяма данъчна справедливост и по-добро облагане на свръхбогатите“, подчертава самият Зукман пред Politico.

Преди 38 години милиардерите в първата класация на Forbes са 140. Днес броят им е над 3000 със състояние на обща стойност 16 трилиона долара

Светът е беден, богатите са все повече. Могат ли данъците да решат това сложно уравнение

От политическа гледна точка обаче данъкът остава спорна тема, като се имат предвид въпросите колко приходи би донесъл, дали е законен и дали би довел до изтичане на капитали.

В интервю за Le Parisien Льокорню заяви, че не подкрепя данъчната мярка, защото ще се отнася за професионални активи. Той обаче признава, че има широка подкрепа за по-справедлив данъчен режим.

Консервативната Les Républicains, коалиционен партньор в предишни правителства на малцинството, остро се противопостави на данъка и поиска от Льокорню гаранции, че ще изключи въвеждането на такъв данък като условие за подкрепа на правителството му.

Кампанията в подкрепа на мярката обаче предизвика лични нападки от най-богатия човек във Франция – собственикът на луксозния конгломерат LVMH Бернар Арно.

Най-богатият човек във Франция атакува идеята лицата със състояние над 100 милиона евро да бъдат облагани с 2%

Бернар Арно: Предложението за данък „Богатство“ е удар върху френската икономика

„Много богатите лица, засегнати от тази мярка, и медиите, които притежават, се изказаха много остро по темата в опит да разубедят правителството да се ангажира с каквато и да е форма на размисъл или дискусия“, обяснява Зукман.

Въпреки това 38-годишният професор, който преподава в Парижката школа по икономика и в Калифорнийския университет в Бъркли, е благодарен, че вниманието на политиците и медиите е допринесло за „по-доброто разбиране“ на въпросите, свързани с данъчното облагане.

„Щастлив съм, че нивото на дебата се е подобрило“, отбелязва той.

Оставката идва по-малко от два месеца след назначаването му и поставя под въпрос способността на президента Еманюел Макрон да стабилизира управлението си и да прокара бюджета за 2026 г.

Френският премиер Себастиен Льокорню подаде оставка

Оставката на Льокорню потопи страната в дълбока политическа и финансова несигурност, допълва Politico.

Разходите по заемите се повишиха, а еврото падна с повече от половин цент спрямо долара, рядък случай на вътрешнополитически сътресения, които оказват влияние извън границите на Франция.

Зукман вижда проблема като нещо, което може да се реши, а не като екзистенциална заплаха, която да повлече цялата еврозона, отчасти благодарение на високото ниво на частни спестявания на френското население и активите, които вече притежават.

„Не трябва да драматизираме. Франция не е в ръцете на международните си кредитори.“

Категоричен е, че облагането с данък на частните активи на свръхбогатите би помогнало на страната да преодолее бюджетната си криза. „Това е проблем, който има финансово решение, и то принадлежи на французите“, допълва професорът.