Президентът на Франция Еманюел Макрон представя новото правителство в опит да стабилизира страната след месеци на политическо напрежение.

Още преди новите министри да положат клетва, опозицията предупреждава, че ще се опита да свали кабинета, ако той не скъса с политиките през последните осем години, пише The Guardian.

Новият премиер Себастиен Льокорню – седмият за времето на управлението на Макрон – обяви състава на своя кабинет почти месец след като пое поста. Задачата му със сигурност не е лесна: той трябва да открие общ език в дълбоко разделения парламент, както и да изгради мостове между трите противоположни политически лагера – центристите на Макрон, левицата и крайната десница.

Една от най-коментираните номинации е тази на Ролан Льоскюр – близък съюзник на Макрон и бивш член на Социалистическата партия – за финансов министър. Решението се възприема като опит да се протегне ръка към левия политически спектър преди предстоящите трудни бюджетни преговори.

Въпреки това реакцията не е благосклонна. От партията Непокорна Франция заявиха, че ще внесат вот на недоверие веднага.

Първото голямо изпитание за 39-годишния Льокорню ще бъде речта му във вторник, в която трябва да очертае политическата програма на новия кабинет. Именно около бюджета ще се реши съдбата на правителството – тема, която вече свали двама негови предшественици.

Той е доказал способностите си в решаването на политически проблеми в миналото, но дали Макрон ще му позволи да направи големите отстъпки, необходими за сключването на споразумение за бюджета?

Може ли Льокорню да спаси Франция от пропастта?

Бившите премиери Франсоа Байру и Мишел Барние не успяха да устоят на недоволството в парламента, след като се опитаха да ограничат публичните разходи. Страната е разтърсвана от политическата криза в момент, когато рейтинговите агенции и инвеститорите внимателно следят френския бюджетен дефицит – най-големия в еврозоната, допълва The Guardian.

„Оценявам призивите за промяна спрямо досегашните осем години на управление“, заяви Льокорню, но опонентите му твърдят, че кабинетът символизира точно обратното – продължение на стария курс.

„Ясно казахме на премиера: или прекратяваме връзката с миналото, или гласуваме вот на недоверие“, написа лидерът на крайнодесния Национален сбор Жордан Бардела в X.

„Правителството, което беше обявено тази вечер, е въплъщение на приемствеността – нищо общо с промяната, която французите искат.“

От Непокорна Франция също не спестиха критиките си. „За трети път след изборите през юли 2024 г. Еманюел Макрон ни натрапва правителство от губещи и политики, отхвърлени на гласуването“, написа депутатът Ерик Кокрел.

Френският президент настоява, че подкрепя стриктни климатични цели и просто иска повече време, за да се увери, че ЕС взима правилното решение, но действията му говорят за друго

Обратен завой: Как Макрон се превърна от двигател в спирачка за климатичните цели на ЕС

Бившият финансов министър Брюно Льо Мер, който ръководи френския отговор на пандемията под мотото „на каквато и да е цена“, поема отбраната. Той ще играе важна роля в оформянето на позицията на Париж по отношение на европейската сигурност, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява ЕС да поеме по-голяма тежест в подкрепата за Украйна.

Няколко важни фигури запазват своите постове – Жан-Ноел Баро остава външен министър, Бруно Ретайо – министър на вътрешните работи, а Жералд Дарманен – министър на правосъдието.

Междувременно депутатите с леви убеждения подновяват призива си за предсрочни избори – идея, която Макрон категорично отхвърля.

Около 27% от училищния персонал, включително учители, психолози и помощник-учители, са се присъединили към демонстрациите

Франция е изправена пред нови протести срещу предстоящите бюджетни съкращения

Новият министър на финансите Льоскюр ще трябва да постигне деликатно равновесие, като убеди социалистите да подкрепят или поне да се въздържат от гласуване срещу бюджета, без да подкопае про-бизнес курса на Макрон.

Франко-канадец по произход и бивш високопоставен мениджър в Natixis Asset Management, той ще трябва да вземе предвид и чувствителността на крайната десница към държавните разходи, предвид готовността ѝ отново да предизвика правителствена криза.

В опит да спечели левицата, Льокорню предлага въвеждане на данък върху богатството – дългогодишно искане от страна на социалистите – и обещава да не използва специалните си правомощия за прокарване на бюджета без гласуване. Но към момента това не изглежда достатъчно.

„Без промяна в политиката социалистите ще гласуват против правителството“, заяви генералният секретар на партията Пиер Жуве пред BFM TV.