На 1 януари 2026 г. България ще приеме еврото като своя валута. Промяната ще се случи за една нощ, но е резултат от много по-дълъг процес.

България отдавна е част от паричната история на Европа.

От фиксирането на лева към френския франк в края на 19-ти век до обвързването му с германската марка в края на 20-ти век, страната винаги е гледала към Европа, когато е имала свободата да избира своята съдба.

Сега, с приемането на еврото, България прави последната стъпка към своето законно място в сърцето на Европейския паричен съюз.

Това заяви по време на конференцията на високо равнище в София „България на прага на еврозоната“ президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Пресцентър Министерски съвет | Отляво на дясно: Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, Росен Желязков, министър-председател на България, Кристалина Георгиева, директор на МВФ

Тя обаче подчерта, че всяка историческа стъпка поражда въпроси, а понякога и страхове, като направи паралел с древната ни история: „Паисий Хилендарски, който скоро ще украси българската монета от 2 евро, някога призовава: „Българи, не забравяйте себе си; познавайте своя народ и език.“

„Някои естествено се притесняват, че приемането на еврото може да означава отказ от част от тази трудно спечелена независимост. Но мотото на България – „Съединението прави силата“, е изписано не само на герба й, но и в нейния дух.“, подчерта Лагард и допълни:

С присъединяването си към еврозоната България не губи себе си. Тя потвърждава, че е горда, суверенна и европейска.

Предимствата на еврото за България

Приемането на еврото носи две основни ползи за България: просперитет и сигурност, подчерта Лагард.

Просперитет

Пътят на България към сърцето на Европа вече донесе забележителни ползи. През последното десетилетие БВП на глава от населението се е повишил от една трета от средния за еврозоната до почти две трети днес, отбеляза президентът на ЕЦБ.

Пресцентър Министерски съвет

По думите ѝ, този успех е постигнат благодарение на дълбоката интеграция в европейската икономика и, в още по-голяма степен, в икономиката на еврозоната.

Днес 65% от износа на България се реализира в други страни от ЕС, а 45% - в страни от еврозоната.

В рамките на валутния си борд България вече се радва на голяма част от стабилността на валутния курс, която осигурява членството в еврозоната, изтъкна още Лагард.

Приемането на еврото обаче ще доведе интеграцията до ново ниво, като премахне последните валутни бариери в рамките на единния пазар.

За българските компании това означава нулеви разходи за конвертиране при износ към основните им европейски клиенти. Малките и средните предприятия ще спестят около един милиард лева годишно само от разходи за конвертиране.

Лагард посочи за пример автомобилната промишленост в България, която доставя около 80% от електронните компоненти, използвани в европейските автомобили. „Вместо да харчат време и пари за конвертиране на валута, тези компании могат да реинвестират в растеж.“

Приемането на еврото ще отвори и по-широко вратите към европейските капиталови пазари.

То ще намали разходите за финансиране и ще осигури по-стабилна основа за дългосрочни инвестиции. Тези предимства вече са видими в подобрените кредитни рейтинги на България и по-тесните суверенни спредове, което ще доведе до по-ниски разходи за заеми за всички, допълни президентът на ЕЦБ.

Тя посочи, че с тези основи българският бизнес може да продължи да инвестира, да внедрява иновации и да се изкачва по веригата на стойността, както вече е направено по впечатляващ начин.

Сигурност

Живеем в един много по-нестабилен свят, белязан от постоянни външни сътресения. За една малка и отворена икономика като България, където почти едно от всеки две работни места зависи от чуждестранни инвестиции, това е особено важно.

Валутният борд отдавна изолира България, като елиминира колебанията на евро-лева. Въпреки че това е силен щит, не може да се счита, че такава защита е напълно надеждна, отбеляза Лагард.

По думите й, историята показва, че режимите на фиксиран валутен курс са уязвими в условия на стрес: валутната „змия“ от 70-те години и по-късно Европейската парична система бяха многократно пренареждани в условията на спекулативен натиск.

В тази среда институционалната надеждност на членството в еврозоната е най-силната гаранция.

Тя осигурява пълна защита срещу колебанията на валутния курс с основните търговски партньори на България в Европа и предпазва българските компании от резки валутни колебания, които могат да подкопаят конкурентоспособността им в световен мащаб.

Като голяма валутна зона с много по-дълбоки финансови пазари, еврозоната е далеч по-малко уязвима от внезапни промени в глобалните капиталови потоци в сравнение с по-малките икономики, отбеляза президентът на ЕЦБ.

Оборотът на пазара на щатски долар-евро е около 20 пъти по-висок от този на пазарите на евро-франк или евро-йена. Този мащаб води до по-ниска волатилност.

Пресецентър Министерски съвет | Отляво на дясно: Росен Желязко, министър-председател на България, Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, Диитър Радев, управител на БНБ

В същото време, тъй като еврото е втората по важност валута в света, еврозоната плаща повече от половината от вноса си в собствената си валута. В случая на България делът е дори по-висок: около 83% от вноса се фактурира в това, което скоро ще бъде нейната собствена валута. Това предпазва домакинствата и предприятията от покачване на цените на вноса при промяна на обменните курсове.

Когато глобалното търсене става по-трудно предвидимо, регионалната интеграция придобива още по-голямо значение, а единната валута укрепва тази интеграция, посочи президентът на ЕЦБ.

Тя даде за пример голямата финансова криза, при която еврото се обезцени с около 20% спрямо щатския долар. Според анализ на служители на ЕЦБ обаче, ако някои страни са били самостоятелни, валутите им е можело да се обезценят с до 14% повече.

Такива движения биха могли да застрашат кохезията, която сме изградили. Но благодарение на еврото единният пазар на Европа остана стабилен и обединен, заяви Лагард.

Накратко, еврото укрепва просперитета на България и засилва колективната сигурност на Европа в един все по-фрагментиран свят.

Справяне с предизвикателствата

Президентът на ЕЦБ отчете, че въпреки ползите от еврото, решението за присъединяване към еврозоната не е било посрещнато с всеобщо одобрение в обществото.

Приемам много насериозно опасенията на българския народ и бих искала да се спра на тях по-подробно.

Нека се спра на две от най-належащите, посочи тя.

Първият е страхът от загуба на суверенитет – страхът, че националната парична политика ще бъде подчинена на европейските решения.

Предвид дългогодишната история на лева като символ на независимостта на България, това чувство е напълно разбираемо. Присъединяването към еврото обаче не е загуба на суверенитет, а печалба.

Десетилетия наред България функционираше с валутен борд. На практика това означаваше, че страната внасяше паричната политика на по-големите икономики, но без да има място на масата, където се вземат тези политически решения. Сега това ще се промени. Управителят на Българската народна банка ще заседава в Управителния съвет на ЕЦБ с еднакви права, глас и отговорности като всеки друг член. България вече няма да следва пасивно другите – тя ще допринася за вземането на решения в третата по големина икономика в света, посочи Лагард.

В същото време икономиката на България е дълбоко интегрирана в европейските вериги за доставки. Нейният бизнес цикъл вече се движи в синхрон с еврозоната, обясни президентът на ЕЦБ.

Когато еврозоната расте, България расте; когато тя забавя темпото, България забавя темпото.

Според нея в този контекст общата парична политика не е ограничение, а естествено допълнение.

Втората загриженост на обществото е, че

приемането на еврото ще доведе до по-високи цени. Това опасение е напълно основателно. Смяната на валутата може да доведе до временно повишение на измерената инфлация, често когато компаниите закръгляват цените по време на прехода.

Хората могат да имат усещането, че инфлацията е нараснала, дори когато официалните данни не го показват. Това усещане често произтича от цените, които забелязваме най-често – тези на ежедневни стоки като храна и основни услуги, които могат да нарастват по-бързо от общото равнище на цените.

Но когато са въведени строги предпазни мерки, данните са успокоителни. Когато властите показват цените и в двете валути за достатъчно дълъг период от време, наблюдават активно и налагат санкции – както планират да направят властите в България, въздействието върху потребителските цени е скромно и краткотрайно, посочи президентът на ЕЦБ.

Дори в Хърватия, която се присъедини към еврозоната в момент, когато инфлацията вече беше висока, ефектът от преминаването към еврото беше около 0,4 процентни пункта и бързо отшумя, допълни тя.

Преди приемането на еврото несигурността е естествена. Но след като домакинствата и бизнеса започнат да използват новата валута в ежедневието си и видят, че надеждна централна банка гарантира стабилността на цените, доверието нараства.

Във всяка страна, която се е присъединила към еврозоната в близкото минало, обществената подкрепа се е увеличила значително в рамките на шест месеца след преминаването към еврото.

Днес подкрепата за еврото е 83% в цялата еврозона.

Всъщност, когато погледнем назад към предишните вълни на приемане на еврото, най-големият риск, пред който бяха изправени страните, не беше загубата на суверенитет или увеличението на цените, а загубата на инерция за реформи и по този начин пропускането на пълните ползи от единната валута.

Но това зависи изцяло от България.

Ако страната продължи да привежда институциите си в съответствие с най-високите европейски стандарти и подпомага бизнеса да се интегрира още по-дълбоко във веригите на добавена стойност на ЕС, ползите ще продължат да нарастват.

По време на предишните вълни на разширяване страните от ЕС, които се интегрираха по-тясно в трансграничните производствени мрежи, отбелязаха ръст на БВП на глава от населението с почти 10% повече от по-слабо интегрираните си партньори.

Импулсът на реформите в България вече доведе до впечатляващи резултати. Сега задачата е да се затвърди този напредък, за да се гарантира, че той няма да изчезне

с подобряването на условията за финансиране и отслабването на външния натиск след приемането, допълни Лагард. Според нея по този начин България може да извлече ползи не само от настоящите си предимства – като конкурентни разходи, но и да се превърне в център за по-висококачествен, основан на иновации растеж.

Кристин Лагард завърши речта си с цитат от Апостола на свободата – Васил Левски.

Най-почитаният национален герой на България, е казал, че „народната кауза е над всичко“. Решението за приемане на еврото е израз на тази кауза. То укрепва икономическите основи на България, изгражда нейната устойчивост срещу глобални сътресения и усилва нейния глас в процеса на вземане на решения в еврозоната, като по този начин засилва нейния суверенитет, заяви президентът на ЕЦБ.

Предвид дългогодишната фиксирана валутна връзка на България, разходите за отказ от независима парична политика са минимални, а ползите са значителни: по-гладка търговия, по-ниски разходи за финансиране и по-стабилни цени. Тези предимства ще дадат особено силна позиция на малките и средните предприятия, които се разширяват в рамките на интегрираната икономика на Европа, изтъкна още президентът на ЕЦБ.

Но ползите никога не са автоматични.

Чрез осигуряване на прозрачен преход и устойчива динамика на реформите България може да превърне конвергенцията в трайна конкурентоспособност и да я превърне в по-висок стандарт на живот за всички българи.

С приемането на еврото България почита визията на Левски. Тя показва, че чрез единство и споделена сила страната не само стои рамо до рамо с Европа, но и е в сърцето на Европа, завърши Кристин Лагард.